Приличаха на числа. Имаше една петица, а като присви очи, различи две осмици. Друг знак приличаше на плюс или на част от четворка. Телефонен номер? Вероятно не, но не можеше да каже със сигурност.
Взира се в листа няколко секунди, като се мъчеше да различи още нещо, но без успех. Ако го вземеше, може би щяха да разберат какво е написано, но искаше това проникване да остане незабелязано. Не можеше да рискува, затова с неохота затвори чекмеджето и отвори следващото.
Вътре имаше само няколко химикалки и 9-милиметрови амуниции. Тъкмо се канеше да го затвори, когато лъчът на фенерчето освети нещо под кутията патрони.
Наведе се, за да го разгледа по-добре.
Беше косъм — тъмнокестеняв, леко извит. Невъзможно бе да определи колко е дълъг, без да повдигне кутията. Странно, че се намираше там.
Куин затвори чекмеджето и погледна към Нейт.
— Колко ти остава?
— Една-две минути.
Куин насочи вниманието си към лаптопа. Освободи капака с дръжката на отвертката и го вдигна. Изведнъж се чу бръмченето на твърдия диск. Секунда по-късно екранът светна, хвърляйки слабо синьо сияние. В центъра имаше правоъгълна кутия, очакваща въвеждането на парола.
— Май каза да не докосваме нищо — обади се Нейт.
Куин почти не го чу. Огледа набързо машината. Отстрани имаше захранващ кабел, но беше ясно, че в момента компютърът работи на батерия.
„Защо е включен?“ — запита се той. Изглеждаше малко странно, освен ако потребителите не са смятали да го ползват през мрежата. Но тъй като капакът беше затворен и компютърът бе в спящ режим, това беше малко вероятно.
„Освен ако някой не го е ползвал по-рано вечерта и смята скоро да се върне.“
Наистина трябваше да се махат оттук, но не можеше да подмине потенциалната информация в компютъра.
— Трябва ми телефонът — каза Куин на Нейт.
— Момент. Още една снимка. — Нейт насочи камерата към една от витрините. — Готово.
Отиде бързо до Куин и му подаде телефона. Куин набра Орландо.
— Моля те, кажи ми, че се връщате — каза тя.
— Още сме вътре.
Тонът й стана сериозен.
— Добре ли сте?
— Да. Добре сме.
— Какво открихте?
— Ще ти кажа, когато се върнем — каза той. — Но попаднахме и на компютър.
— Бръмбарът у теб ли е?
— У мен е. — Куин несъзнателно докосна ремъка на раницата си. В предния джоб имаше безжично устройство, което позволяваше на Орландо да влиза във всеки компютър, намиращ се в обхвата му. Единственият проблем бе, че размерите му бяха по-големи, тъй като се налагаше да изпълнява ролята на подслушвателно устройство и предавател.
— Тогава го нагласи. Ще видя дали мога да получа сигнал.
Куин подаде телефона на Нейт и извади устройството. По форма приличаше на бисквитка, около четири на четири сантиметра. Беше съвсем черно и също като заглушителя, който бе използвал в коридора на горния етаж, имаше самозалепващ се гръб.
Красотата на бръмбара бе в това, че Орландо можеше да го включва и изключва дистанционно, така че имаше голяма вероятност да остане незабелязан. Разбира се, стига да го скриеше на подходящо място.
— Дръж това — каза той на Нейт и му подаде бръмбара.
Издърпа едно от чекмеджетата с отвертката и после направи точно онова, което бе забранил на чирака си. Хвана чекмеджето отстрани, извади го и внимателно го остави на пода.
— Дай го — каза накрая.
Нейт постави устройството в ръката му.
Преди да свали защитното покритие от самозалепващата се повърхност, Куин измери на око чекмеджето и погледна под бюрото, за да прецени дали чекмеджето допира задната му страна, или има луфт.
Нямаше място за съмнение. Определено имаше луфт, най-малко няколко сантиметра. Повече от достатъчно.
Махна защитното покритие и закрепи устройството на гърба на чекмеджето. Можеха да го открият единствено ако се сетеха да търсят точно там.
След като върна чекмеджето на мястото му, Куин взе телефона.
— Опитай — каза той на Орландо.
Последва кратка пауза.
— Имам сигнал — каза тя.
— Какво е положението с компютъра?
— В момента се опитвам да вляза. — Чуваше дишането й от другата страна. — Така. Да, готово. Начален екран.
— Виж дали можеш да влезеш, преди да си тръгнем.
— Това да не е някакво състезание? Защото ако е, можеш да си сигурен, че ще вляза, преди да сте успели да се измъкнете от сградата.