— Интересува ме дали тази сутрин сте разговаряли с младата графиня — каза полицаят.
Шарлот гневно ме изгледа — сигурно си помисли, че я разпитват, защото съм се оплакал от нея. Смяташе, че съм разказал как е отишла в спалнята на Франсоаз и сега ще я мъмрят.
— Бях при госпожа Жан само няколко минути — избърбори. — И не съм клюкарствала, ако искате да знаете. Господин графът греши, ако мисли, че съм искала да създам неприятности. Изобщо не споменах за разговора по телефона.
Комисарят наостри уши:
— Какъв разговор по телефона?
Шарлот разбра, че е сгрешила. Негодуващо погледна господарката си, после мен. В стремежа си да прикрие предишните си прегрешения, се беше насадила на пачи яйца.
— Извинявайте… — смотолеви. — Помислих си, че господин графът ме обвинява за нещо. Случайно чух един негов разговор с Париж, обаче и думичка на казах на госпожа Жан, за да не се разтревожи още повече. Знам си мястото в тази къща.
Всички се втренчиха в мен, лицата им — от подозрителната физиономия на Рене до смутеното изражение на доктор Льобрен, издаваха заключението, до което са стигнали след злостното изявление на прислужницата. Първа заговори графинята:
— Разговорът на сина ми е бил делови и няма връзка с трагичния инцидент.
Комисарят деликатно се покашля:
— Не желая да обсъждаме финансовите дела на господин графа, мадам, но ме интересува всичко, което би могло да предизвика влошаване на психическото състояние на съпругата му. — Обърна се към мен и добави: — Тя знаеше ли за телефонния разговор?
— Да — отговорих.
— Не е била разстроена от него, така ли?
— Не. Разговорът беше делови във връзка с един договор.
Полицаят продължи да разпитва Шарлот:
— Защо смятате, че разговорът с Париж би могъл да обезпокои младата графиня?
Шарлот, която вече се беше наежила, изтълкува резкия му тон като упрек към нея. Отново злобно ме изгледа и процеди:
— Попитайте господин графа, не мен!
— Не разбирам накъде биете, господин комисар! — намеси се Пол. — Брат ми поднови договора с парижката фирма „Карвале“, която изкупува голяма част от продукцията на фабриката ни. Всички с радост посрещнахме новината. Ако не беше успял, щеше да се наложи да закрием предприятието, а сега имаме сигурност поне за следващите шест месеца. Снаха ми също беше щастлива от благоприятния развой на събитията…
Талбер, който изглеждаше безкрайно озадачен, го прекъсна:
— Далеч съм от мисълта да ви противореча, господине, но явно не сте наясно с фактите. Тази сутрин получих новия договор от „Карвале“, който значително се различава от предишния и условията определено са неизгодни за вас. Честно казано, много се учудих, когато го прочетох. После се случи… трагедията и въобще забравих за договора, но след като вече стана въпрос… — Той ме погледна и добави: — Може би госпожа Жан се е разтревожила, че ще фалирате… разбрала е колко зависите от това дали ще ви се роди наследник.
Пол изумено се втренчи в него:
— Какви ги говорите? Как така договорът е бил неизгоден? Условията са в наша полза…
— Не — прекъснах го. Забелязах, че комисарят няколко пъти погледна часовника си. Обърканите финансови дела на семейство Дьо Ге не го интересуваха. — По-късно ще обясня на брат си подробностите — побързах да добавя. — Уверявам ви, че съпругата ми ни най-малко не се обезпокои от новите условия. Споделих с нея проблемите, тя ме поздрави, че няма да затворим фабриката. Нямам какво повече да кажа. Когато пожелаете, ще ви заведа в стаята й.
— Благодаря, господине. — Той отново се обърна към Шарлот: — Естествено младата графиня е била обезпокоена от изчезването на дъщеричката си, но мислите ли, че е била в обичайното разположение на духа?
Прислужницата сви рамене, намусено промърмори:
— Де да знам… Госпожата често изпадаше в депресия. Каза ми, че онзи ден й станало много мъчно, задето са се счупили любимите й порцеланови статуетки. Много си пазеше тия фигурки, даже сама ги бършеше от прах, не даваше друг да ги пипа. „Поне те са си само мои — казваше. — Нямат нищо общо със замъка.“
Злъчното и изявление беше удар срещу всички ни, порицание на живота в този дом. Питах се дали също като мен полицаят си представя Франсоаз като нещастна жена, която се вкопчва във вещите, донесени от бащиния й дом, защото е самотна и пренебрегвана, защото всички се интересуват само от наследството й.
Комисарят поиска да огледа спалнята, заведох го на горния етаж, другите останаха в салона. Докато вървяхме по коридора, той каза:
— Искрено съжалявам, че ви създавам неудобства в такъв тежък момент, господине.
— Не е необходимо да се извинявате. Напротив, проявявате забележително разбиране.