Выбрать главу

Приближих се до нея и прошепнах:

— Ще те заведа в стаята ти.

Тя озадачено ме изгледа, като че ли говорех на чужд език, но когато я хванах под ръка, се облегна на мен; усетих, че трепери, затова казах високо, та и другите да чуят:

— Смятам, че е по-добре да си легнеш. Ще те придружа и заедно ще уточним списъците.

Тя се поизправи, още по-силно се вкопчи в ръката ми и преди да излезе, произнесе ясно, без да се затрудни:

— Лека нощ. Не се безпокойте за мен. С Жан искаме да обсъдим нещо насаме.

Всички станаха, Бланш пристъпи към нас и промърмори:

— Трябваше да останеш на легло, мамо. Дойде ти прекалено много, преуморена си.

Графинята рязко се обърна, пусна ме, вирна глава и се сопна:

— Случайно да съм искала съвета ти? Известно ли ти е, че до утре вечерта трябва да се адресират четиристотин плика? Заеми се с надписването, Мари-Ноел ще ти помогне.

Излязохме, изкачихме стъпалата до първия етаж; спрях да си поема дъх, тя се обърна към мен:

— Защо го казах? За какво са поканите?

— За погребението в петък.

— Чие погребение?

— На Франсоаз. Тя почина днес — промълвих.

— О, да. Бях забравила. Мислех за времето, когато изготвяхме списъци на гостите за сватбата на Бланш. Поканите бяха отпечатани, но така и не ги изпратихме.

Отново ме хвана под ръка, изкачихме се до втория етаж; когато тръгнахме по коридора към стаята в кулата, сенките като че ли ни обгърнаха, тишината стана още по-дълбока, усещането бе, сякаш се връщахме в минало, което никога не си беше отивало.

Шарлот ни посрещна на прага на спалнята, по изражението й веднага разбрах, че е изплашена. Изгледа ме подозрително, изчака графинята да влезе и ми прошепна:

— Кутийките ги няма в чекмеджето.

— Знам. Аз ги взех.

— Защо? Тази вечер ще ми трябват.

— Няма. — Минах край нея, влязох в стаята и казах: — Съблечи се и си легни, мамо. Може би ще заспиш, може би — не. Няма значение, ще бъда до теб през цялата нощ.

Сянката й на тавана, чудовищна и грамадна като на вещица, сякаш властваше над тежките завеси и балдахина над леглото, ала когато графинята се обърна да ме погледне, сянката се смали и изчезна, видях усмивката на жената, която преди малко седеше начело на масата и бе превърнала в празник траурната вечеря, противопоставяйки на трагедията гордостта и острия си ум.

— Май си разменихме ролите — подхвърли. — Отдавна не се е случвало някой от нас да е в леглото, а другият да бди над него. Веднъж, когато беше дванайсетгодишен, вдигна висока температура. Цяла нощ седях до теб и слагах студени компреси на челото ти. Готов ли си да сториш същото за мен?

Засмя се, направи ми знак да изляза и повика Шарлот. Слязох в салона — другите тъкмо се разотиваха по стаите си. Бланш водеше за ръка Мари-Ноел, личицето на малката беше пребледняло от умора.

— Ще дойдеш ли да ми кажеш лека нощ, татко? — попита.

— След малко — казах, отидох в трапезарията да изпуша една цигара. На излизане се сблъсках с Рене, която не беше последвала другите, а чакаше в коридора. Спомних си как през първата ми вечер в замъка, когато се канех да изляза на терасата, внезапно бях чул стъпките й и тя се приближи до мен. Тогава беше по халат, с разпусната коса, жадуваше за ласките ми, гневеше се от безразличието ми. Сега изглеждаше променена, някак помъдряла и позасрамена, сякаш разбираше, че трагичната смърт на Франсоаз е издигнала помежду ни непреодолима преграда.

— Искаш да се отървеш от нас с Пол, така ли? — подхвърли. — Подозирам, че си го планирал още откакто се върна от Париж.

Поклатих глава:

— Грешиш. Идеята ми хрумна спонтанно едва тази вечер, докато с него стояхме на терасата. Ако предложението не ти допада, забрави го.

Тя дълго мълча, като че ли обмисляше нещо, после колебливо промълви:

— Променил си се, Жан. Нямам предвид как се държа днес… поведението ти е оправдано, всички сме потресени от трагедията. Още като се върна от Париж, забелязах промяната. Не си същият.

— В какъв смисъл?

Рене сви рамене:

— Не е само отношението ти към мен. Вече знам, че само си се забавлявал с мен. Беше ти скучно, нямаше с какво да се занимаваш, бях ти под ръка… Променил си се във всяко отношение, станал си по-неотстъпчив, по-затворен в себе си.