ДВАЙСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Не виждах очите му, само смътно съзирах лицето му, огледално отражение на моето. В мрака присъствието му изглеждаше много по-зловещо, но и някак си по-поносимо.
— Какво се случи? — попита. — Как умря Франсоаз? Във вестника пишеше, че е било нещастен случай.
— Паднала от прозореца на спалнята. Изпуснала медальона, който си й купил в Париж, и се пресегнала да го вземе.
— Сама ли е била в стаята?
— Да — отвърнах. — Имаше полицейско разследване. Комисарят разпита и нас, и прислугата, увери се, че наистина е било нещастен случай, подписа смъртния акт. Утре ще докарат Франсоаз в замъка, погребението е в петък.
— Да, научих от вестника. Затова се върнах.
Предпочетох да не коментирам, макар да знаех, че не се е прибрал заради погребението на съпругата си, а заради онова, което щеше да получи благодарение на смъртта й.
— Честно казано — заяви, — не вярвах, че ще се престрашиш да заемеш мястото ми. Предполагах, че след като те зарязах в онзи долнопробен хотел, ще отидеш в полицията и ще ги накараш да повярват на заплетените ти обяснения. Вместо това… — Той се засмя. — Успя да живееш в лъжа цели седем дни. Моите поздравления. Ех, какъв дар Божи щеше да си за мен преди петнайсетина години! Я кажи, никой ли не те заподозря?
— Никой.
— Нито майка ми, нито Мари-Ноел, така ли?
— Те пък най-малко — казах и почувствах невероятно задоволство. Най-близките му хора не бяха усетили отсъствието му, никой не съжаляваше, че го няма.
— Интересно доколко си научил истината за моето семейство… — промърмори той. — Умирах от смях, като си представях, че ще се сблъскаш с Рене, която още преди да замина, беше станала ужасно досадна. Ами Франсоаз? Как успяваше да я умиротвориш, че да не се оплаква непрекъснато? Много съм любопитен дали от учтивост си се опитал да разговаряш с Бланш и какво е последвало. Колкото до майка ми… тя е неспасяема и час по-скоро трябва да постъпи в клиника. Вече разговарях с една болница в Париж.
Не откъсвах поглед от револвера, ала знаех, че няма начин да го грабна. Човекът срещу мен, тъй ловък във всяко друго отношение, щеше да реагира светкавично.
— Не се налага да я изпращаш в Париж — промълвих. — Разбира се, за нея трябва да се грижи лекар, но не е необходимо тя да напусне дома си. Иска да се откаже от наркотика. Тази нощ прекарах до леглото й. Тя направи първия опит.
В мрака усещах погледа му, прикован в мен.
— Бил си при нея цялата нощ ли? — възкликна. — Защо? С каква цел?
Мислено се пренесох в стаята в кулата, все едно отново седях до леглото на старицата и слушах бълнуванията й, обгърнат от заплашителни сенки, които призори сякаш избледняха и изчезнаха. Невъзможно беше да опиша преживяването, каквото и да кажех, щеше да бъде банално, дори абсурдно. Пък и не бях постигнал нищо, освен да помогна на една изтерзана жена да заспи.
— Седях до нея, държах ръката й. Накрая тя заспа.
Смехът му — заразителен и същевременно отблъскващ, проехтя в тъмната стая.
— Голям наивник си бил, драги! Така ли мислиш да излекуваш една наркоманка? Довечера ще обезумее, ще се наложи Шарлот да й инжектира двойна доза.
— Не, няма! — натъртих, обаче сам не си вярвах. Спомних си, че я бях погледнал, преди да изляза — тя спеше на креслото, но изглеждаше изтощена и болна.
— Я кажи какво още си натворил — присмехулно подхвърли той.
„Какво ли?“ Позамислих се и отвърнах:
— Пол вече няма да е управител на фабриката, а търговски представител. С Рене напускат замъка и ще пътуват поне шест месеца в годината.
Дьо Ге кимна:
— Това още по-бързо ще разруши брака им. Рене ще си намери любовник, а Пол ще се чувства още по-голямо нищожество. Озове ли се сред светски хора, ще осъзнае, че не е нищо повече от недодялан селяндур.
Спомних си как като малък играех на кегли — търкулвах топката по улея и тя поваляше кеглата. Тъкмо това правеше Дьо Ге с плановете, които бях замислил, тласкан от обичта си към семейството му. Докато го слушах, разбрах, че действията ми са били продиктувани не от обич, а от глупава сантименталност.
— Отказал си на „Карвале“ да подновиш договора, но аз подписах ново споразумение с тях — заявих. — Фабриката няма да бъде затворена, хората няма да останат без работа. Ще бъдеш принуден да поемеш загубите.
Този път той не се засмя, само подсвирна. Очевидното му изумление стопли сърцето ми.