— Наистина ли си поръчала да донесат тук вечеря за двама? — попита.
— Да. Жан предпочита да хапне с мен.
— Не мислиш ли, че за днес ти се събраха прекалено много вълнения?
— Нищо ми няма. Както виждаш, напълно спокойна съм. Говориш така само за да ни развалиш удоволствието.
— Не е вярно. Правя го заради теб, за твое добро — прекалената възбуда пречи на съня ти, пак няма да спиш, а утре ще се чувстваш ужасно.
— Ще се чувствам ужасно и през нощта, и утре, ако Жан не остане при мен.
— Добре — равнодушно изрече Бланш, захвана се да подрежда стаята, да прибира разхвърляните книги и вестници; бях поразен от пълната безизразност на гласа й и от факта, че въобще не ме поглеждаше, все едно не съществувах. Предположих, че е на около четирийсет и две години, но можеше да е по-млада или по-възрастна. Беше с черна пола и жилетка, не носеше бижута, само кръст, окачен на верижка. Придърпа една масичка към леглото — вероятно за да бъдат оставени подносите с вечерята.
— Шарлот даде ли ти лекарството? — попита.
— Да — отговори старицата.
Бланш седна по-далеч от бумтящата печка, взе плетивото си. На масичката до нея видях требник, молитвеници, подвързани с кожа, и библия.
— Защо висиш тук? — с изненадваща ярост се сопна майка й.
— Чакам Шарлот да поднесе вечерята.
Неизвестно защо след тази размяна на реплики почувствах, че съм на страната на майката. Вярно, че маниерите й бяха под всякаква критика, същевременно, за разлика от дъщеря си, ми се струваше изпълнена с топлота и съчувствие. Може би изпитвах симпатии към нея заради физическата прилика помежду ни.
— Мари-Ноел твърди, че пак е имала видения — промърмори графинята.
Мари-Ноел… Докато бяхме в гостната, някой беше споменал, че Мари-Ноел е вдигнала висока температура. Коя ли е тя? Сестра на Бланш, религиозна фанатичка като нея ли? Усетих, че трябва да кажа нещо.
— Сигурно е от високата температура — избърборих.
— Нищо й няма! — отсече графинята. — Само иска да е център на вниманието. Какво й каза, преди да заминеш за Париж, че толкова я разстрои?
— Нищо.
— Не ме лъжи. Непрекъснато повтаряла на Франсоаз и Рене, че няма да се върнеш. Казал си й го, потвърдила го и Светата Дева. Нали, Бланш?
Обърнах се към мълчаливата религиозна фанатичка. Тя вдигна очи от плетивото, но не ме погледна, а се втренчи в майка си:
— Ако Мари-Ноел има видения, в което не се съмнявам, крайно време е някой в този дом да ги приеме насериозно. Свещеникът е съгласен с мен.
— Глупости! — изсумтя графинята. — Днес говорих с отеца по този въпрос. Според него това е често срещано явление особено сред бедните и неграмотните. Нищо чудно Жермен да й е натъпкала главата с глупости. Ще попитам Шарлот. Тя знае всичко.
Лицето на Бланш остана безизразно, но забелязах как стисна устни.
— Да не забравяме, че отецът не е първа младост — изрече със странния си монотонен глас. — Обърква се, когато едновременно му говорят няколко души. Ако виденията продължат, ще пиша на архиепископа. Той най-добре знае как трябва да постъпим, дори съм сигурна какво ще ни посъветва.
— Нима? И какъв ще бъде съветът?
— Мари-Ноел да живее далеч от покварата, някъде, където ще принесе дарбата си в името на всемогъщия Бог.
Очаквах графинята да избухне, но тя само помилва териера в скута си, измъкна от джоба си хартиено пликче, извади шоколадов бонбон и го пъхна в устата на животинчето:
— Вкусен е, нали, миличко? Къде е Фифи? Фифи, искаш ли нещо сладичко? — Другото кученце изпълзя изпод креслото, скочи на коленете й и взе да души пликчето. Тя отново заговори на дъщеря си: — Ще постъпиш глупаво, Бланш. Ако в семейството ни наистина има светица, не бива да я изпускаме. Може да привлече поклонници в Сен Жил — представи си колко изгодно ще бъде за селцето. Разбира се, ще трябва да поискаме разрешение от архиепископа и от Светата църква, но си струва да обмислим идеята. Така най-сетне ще се намерят пари за изкърпване на покрива на черквата.
— Душата на Мари-Ноел е много по-важна от покрива на черквата — заяви Бланш. — Ако зависеше от мен, още утре щеше да напусне замъка.
— Бедата ти е, че й завиждаш — отбеляза графинята. — Завиждаш й за красотата и големите очи. Някой ден виденията ще престанат, защото Мари-Ноел ще се омъжи. — Тя ме смушка с лакът. Изобщо не се изненадах, че дъщеря й не отговори. — Така ли е, Жан?