— Татко ви е подготвил изненада! — възкликна Мари-Ноел. — Обаче няма да кажа каква е!
Интересно дали ако Жан дьо Ге беше влязъл вместо мен в библиотеката, щеше да види онова, което виждах аз, или фактът, че тези хора му бяха близки, щеше да замъгли възприятията му, дали на фона на познатата обстановка позите им щяха да му се сторят естествени, непринудени. Като човек, чужд на семейството, бях като зрител в театър, но в известен смисъл бях и продуцент на пиесата — обстоятелствата принуждаваха обитателите на замъка да ми се подчиняват, действията им бяха съобразени с моите. Бях Мерлин, бях Просперо, а момиченцето беше нещо като неговия слуга, въздушния дух Ариел, посредник между два различни свята. Забелязах, че и Франсоаз, и Рене са разтревожени, но в различна степен и със сигурност поради различни причини — едната изглеждаше разколебана, изплашена да не бъде наранена, другата се владееше по-добре, но беше нащрек, като че ли в плен на лошо предчувствие. Пол определено се държеше враждебно — изгледа ме недоверчиво и с неприязън, Бланш не прояви никакъв интерес. Видях обаче как се наежи, ала вместо мен погледна детето.
— Каква е изненадата, Жан? — попита Франсоаз и се изправи.
— Нищо особено — отговорих. — Мари-Ноел обича да се прави на загадъчна. Купил съм по нещичко за всеки от вас, с нея оставихме подаръците в трапезарията.
Напрежението отслабна. Рене се поотпусна, Пол сви рамене, Франсоаз се усмихна и докосна медальона, който беше закачила като брошка на жилетката си:
— Боя се, че си пръснал прекалено много пари в Париж. Ако продължиш да ме отрупваш с подаръци като този, скоро няма да има какво да харчиш.
Тръгна към трапезарията, ние я последвахме. Наведох се уж да завържа обувката си, изчаках всички да седнат, за да се уверя, че наистина моето място е начело на масата. Предположението ми се оказа правилно. Замълчахме и сведохме глави, докато Бланш каза молитвата. Видях с какво възхищение момиченцето наблюдава леля си, изпод око погледнах Бланш и забелязах, че се е втренчила в пакетчето до чинията си. Обичайното и изражение на ледено безразличие се замени с ужас и отвращение, все едно гледаше отровна змия. Стисна устни, възвърна си самообладанието и без да докосне подаръка, взе салфетката и я разстла на коленете си.
— Няма ли да видиш какво е? — попита момиченцето.
Бланш не отговори, отчупи залък от филията хляб; другите сътрапезници любопитно се взираха в мен, сякаш се беше случило нещо безпрецедентно. Запитах се дали най-сетне съм се издал с поведението си, с някой неволен жест, и те вече знаят, че съм измамник.
— Какво има? — промърморих. — Защо ме гледате така?
Момиченцето, моят добър дух, неволно ми се притече на помощ:
— Изненадани са, че си донесъл подарък за леля Бланш.
А, ето какво било! Постъпката беше нетипична за Жан дьо Ге. Но още не бях разкрит.
— Реших да бъда щедър — заявих, после си спомних какво каза двойникът ми, докато разговаряхме в бистрото в Льо Ман — че е избрал подаръци, които ще харесат на онези, за които са предназначени. — Постарах се всеки от вас да получи каквото му е най-необходимо — добавих. — Такава ми е тактиката.
— Вижте — обади се Мари-Ноел. — Татко ми подари книга за живота на Малкото цвете. Не е купил на леля Бланш биография на света Тереза — въпреки че подаръкът е опакован, по формата личи, че не е книга…
— Ако обичаш, престани да бърбориш и започни да се храниш — прекъснах я. — Който желае, по-късно ще разгледа подаръка си.
— Искам само един подарък — обади се Пол. — Подновяване на договора с „Карвале“ и по възможност чек за един милион франка. Случайно да си го донесъл?
— По формата на твоя подарък личи, че не е чек — промърморих жлъчно, — освен това мразя да говоря по работа, докато се храня. От друга страна, на драго сърце следобед ще те придружа във фабриката.
Усещането за всемогъщество беше опияняващо. Нямах представа за какъв договор става дума, но знаех, че блъфът ми е бил съвършен; вероятно всички се хванаха, защото усърдно започнаха да се хранят. Самоувереността ми нарастваше с всеки изминал миг. Направих знак на Гастон да ми налее чаша вино. Спомних си колко ловко бях измамил графинята предишната вечер и подхванах същата история — разказах как съм посетил няколко театрални постановки, срещнал съм се с приятели от фронта; приложих тактиката, донесла ми успех, внимателно слушах репликите им и постепенно започнах да се ориентирам в обстановката. По време на обяда научих, че през войната Жан дьо Ге е участвал в Съпротивата, Пол е бил в затвора, Жан и Франсоаз са се запознали и оженили малко след освобождаването на Франция от немската окупация. Преди разговорът да се прехвърли на други теми, вече разполагах с късчета полезна информация, които щях да сортирам и обмисля на спокойствие. Още не бях сигурен обаче каква е връзката между Жан, Пол и Рене, знаех само, че последните двама са съпрузи и че Пол управлява или помага при управлението на семейната фабрика. Физическата прилика между възрастната графиня, Жан дьо Ге и дъщеря му беше поразителна, само Бланш нямаше сходство с тях; ако не знаех истината, спокойно можех да сметна за брат и сестра Пол и Рене, и двамата тъмнокоси и със смугли лица.