— Къде, за бога, очаквате да съм била по това време? Бях си в леглото.
— Някой може ли да го потвърди? — попита Декър.
— Живея сама. Не се омъжих повторно. Така става, когато някой избие цялото ти семейство — добави ядосано тя.
— По кое време се прибрахте снощи? — продължи с въпросите Декър.
Ричардс се поуспокои и се облегна на стола.
— Приключих работа към шест. Три дни седмично работя като доброволец в приюта за бездомни на Досън Скуеър. Останах там докъм осем. Има хора, които могат да го потвърдят.
— А след това? — попита Ланкастър.
Ричардс разпери ръце.
— Прибрах се, приготвих си вечеря…
— Какво си приготвихте? — поинтересува се Ланкастър.
— О, обичайното. Предястие от пушена сьомга с крема сирене и каперси, което да събуди апетита ми, салата уолдорф, пресни лингуини с миди и едно разкошно тирамису за десерт. И чаша от любимото ми охладено просеко.
— Наистина ли? — учуди се Ланкастър.
— Естествено, че не — направи гримаса Ричардс. — Ядох сандвич с риба тон и кисели краставички, хапнах и малко царевичен чипс, а вместо просеко пих студен чай.
— После?
— После си поръчах нещо от един онлайн магазин за домашен текстил. Сигурно можете да проверите. След това гледах телевизия…
— Коя програма? — обади се Декър.
— Гледах онлайн „Друговремец“. Този сериал все повече ми харесва. Сега съм на втория сезон. Джейми и Клеър във Франция.
— За какво се разказваше в епизода?
— Много политически интриги. И малко бурен секс. Искате ли да ви го опиша по-подробно? — добави саркастично Ричардс.
— А след това? — продължи Декър.
— Щом епизодът свърши, взех душ и си легнах. Събудих се, когато ченгетата почукаха на вратата ми. Или по-точно, когато заблъскаха по нея — намръщи се тя.
— Шофирате тъмнозелена хонда, нали? — каза Ланкастър.
— Да. Нямам друга кола.
— Живеете в северния край на Примроуз авеню, така ли е?
— Да. Преместих се там преди пет години.
— Имате ли съседи?
— И от двете страни. Също и отсреща. Някой от тях може би ще потвърди, че снощи си бях вкъщи. Или най-малкото, че не ме е видял да излизам вечерта.
— Ще проверим — обеща Ланкастър. — Знаехте ли, че Мерил Хокинс се е върнал в града?
— Нямах представа. Да не очаквате да почука на вратата ми и да поиска милостиня? Мислех, че е в затвора. Нали получи доживотна присъда? Не разбирам защо не е бил зад решетките.
— Бил е неизлечимо болен, рак в последен стадий, затова са го пуснали.
— Гадна работа — отвърна Ричардс. — Не ме разбирайте погрешно, мразех този кучи син. Но да го изритат на улицата, защото умира…
— Очевидно това са направили. Той опитвал ли се е да се свърже с вас?
— Никога. Иначе може би щях да го убия. Но не съм, тъй като никога не ме е търсил.
— Отворихте цветарски магазин, нали? — попита Декър. — С парите от застраховката на съпруга ви ли? Помня, че го видях… на Аш Плейс.
Ричардс го изгледа предпазливо.
— По-голямата част от застраховката покри разходите по погребенията. А после продължих напред… И аз не знам как се справих с всичко това.
— А цветарският магазин? — настоя Декър.
— След погребението не ми останаха кой знае колко пари. Но да, отворих цветарница. Винаги съм обичала градинарството и цветята. Добре се справях. Осигуряваше ми приличен доход. Дори полицейското управление поръчваше цветя от мен. Продадох я преди няколко години. Сега работя като управител за новите собственици. След време ще се пенсионирам и ще работя само в моята градина.
Ланкастър погледна Декър.
— Нещо друго?
Той поклати глава.
— Как са го убили? — попита Ричардс.
— За момента няма да даваме повече подробности по случая — отвърна Ланкастър.
— Свободна ли съм?
— Да.
Ричардс се надигна от стола си.
— Не съм го убила — каза тихо тя. — Преди години… бих го направила, и то с удоволствие. Но мисля, че времето лекува и раните заздравяват.
Това бяха последните ѝ думи, преди да излезе.
Ланкастър погледна Декър.
— Вярваш ли ѝ?
— Не чух нищо, на което да не мога да повярвам.
— В стаята на Хокинс не са открити отпечатъци, годни за идентифициране.
— Не съм и очаквал да намерят някакви.
— Какво ще правим сега?
— Това, което винаги сме правили. Ще продължим да ровим.
Ланкастър си погледна часовника.
— Време е да се прибирам и да подремна, ако не искам да заспя права. Ще ти звънна по-късно. Опитай се и ти да поспиш.