— Добре, с други думи, до десет и половина госпожа Ричардс не е напускала дома си — каза Декър. — Не сте чули колата ѝ, поне не преди да си легнете към единайсет, така ли?
— Нали това казах току-що! Вие май не разбирате какво ви говоря.
— Чудесно — побърза да се намеси Джеймисън. — Много ни помогнахте, госпожо Бейтс.
— О, радвам се, че изпълних гражданския си дълг — отвърна тя, посочи Декър с пръст и прошепна на Джеймисън: — ФБР трябва да си потърси по-добри консултанти. Но ти, скъпа, продължавай в същия дух. Беше ми приятно да се запозная с жена агент.
— Благодаря — каза Джеймисън, като се опитваше да скрие усмивката си.
Двамата с Декър се върнаха на улицата.
— Дори Ричардс да е тръгнала пеша след единайсет, би могла да стигне до Резидънс Ин преди полунощ и да убие Хокинс. Да не говорим пък, ако е взела такси.
— Ако е взела такси, ще го открием. Предполагам, че в Бърлингтън няма „Юбер“, нали?
— Май няма.
Декър и Джеймисън си опитаха късмета с другите две къщи, но там никой не отвори.
— В крайна сметка не успяхме да елиминираме Ричардс като заподозряна — обобщи Декър.
— Наистина ли смяташ, че може да е тя?
— Има мотив, и то очевиден, но виждам и доста пречки. На първо място, как е научила, че Хокинс се е върнал в града.
— Значи отхвърляш възможността той да я е потърсил сам?
— Откъде ще знае къде живее? Ланкастър не му е казала, това е сигурно.
— Човек лесно може да открие всеки адрес в интернет — отбеляза Джеймисън.
— Хокинс току-що беше излязъл от затвора тежко болен. Не си го представям да е обикалял града с лаптоп с мобилен интернет.
— Възможно е да я е потърсил, за да получи някаква информация от нея, особено ако е смятал, че е замесена в убийствата.
— Не — поклати глава Декър. — Той научи още по време на процеса, че Ричардс има солидно алиби. — Спря и добави замислено: — На теория тя би могла да наеме някого, който да свърши всичко вместо нея, но не открихме никакви улики в тази посока. И пак се сблъскваме с проблема за мотива. Ако съпругът ѝ беше жив, тя можеше да си остане у дома и да се грижи за децата. Не се е омъжила повторно, не открихме любовник, който да се зарадва на смъртта на мъжа ѝ. И накрая, Сюзан не е спечелила много от неговата застраховка „Живот“. Не виждам логика. Няма начин да рискува да загинат децата ѝ, както е станало.
— Съгласна съм — призна Джеймисън.
— Можем да говорим с още един човек. Надявам се той да ни каже повече.
— С кого?
— С Кен Фингър.
— Кой е той?
— Служебният адвокат на Хокинс.
— Дали още живее тук?
— Да проверим.
8
Оказа се, че Кен Фингър все още е в Бърлингтън.
Декър се свърза с Ланкастър и се уговори да се срещнат в кантората на адвоката, която се намираше само на една пряка от съдебната зала.
Секретарката на Фингър, Кристин Бърлин ги изгледа строго, като чу, че искат да се срещнат с шефа ѝ.
— Господин Фингър е много зает в момента — заяви категорично тя, когато пред нея застанаха Декър, Джеймисън и Ланкастър.
Ланкастър извади значката си.
— Мисля, че Кен ще намери малко свободно време.
Погледът на Бърлин остана вперен в значката ѝ по-дълго от необходимото.
— Хайде, Кристин — подкани я Ланкастър, която започваше да се изнервя. — Много добре знаеш коя съм. Децата ти учат в едно училище със Санди. Познаваш и Декър, защото работеше с Кен.
— Опитвам се да поддържам дух на професионализъм в този офис, госпожо Ланкастър.
— И аз обичам професионализма — обади се Декър. — Къде казвате, че е Кен?
Бърлин го погледна и отговори:
— Чух, че сте се върнали в града за няколко дни. Още ли работите за ФБР? — Декър кимна и тя отмести поглед към Джеймисън. — И вас помня. Още ли консултирате Бюрото?
— Вече съм специален агент — отвърна тя.
— Странен професионален обрат, от журналист до федерален агент.
— Не чак толкова странен.
— Защо?
— Федералният агент се стреми да открие истината и да се погрижи виновните да си получат заслуженото. Журналистът събира информация, отново, за да открие истината и да я съобщи на обществото, след което виновните понякога си получават заслуженото.
— Хм — изгледа я скептично Бърлин. — Има известна логика.
— Къде е Кен? — попита нетърпеливо Декър. — Губим ценно време.
— Виждам, че изобщо не сте се променили — намръщи се Бърлин, посегна към телефона на бюрото си и позвъни на шефа си.