Декър поклати глава.
— Когато го арестувахме, в портфейла му имаше петстотин долара.
— Прокурорът предположи, че това са парите, получени от продажбата на откраднатите вещи. Според мен обаче онова, което Мерил беше откраднал, струваше много повече.
— Пред съда ти разви теорията, че е възнамерявал да използва тези петстотин долара, за да купи обезболяващи за жена си Лайза. Той ли ти го каза, или сам си го съчини?
— Стига, Декър, нищо не съм си съчинил — възрази категорично Фингър. — Мерил ми го каза.
— А откъде е взел парите? — обади се Ланкастър.
— Не ми обясни.
— Защо? — попита Декър. — Можел е да измисли нещо съвсем правдоподобно и така да обори част от аргументите на обвинението.
— Повярвай ми, опитах се да изкопча някаква информация от него. Той обаче дума не обели.
— Останал е без работа малко преди убийствата. Семейството не е имало никакви пари — вметна Ланкастър.
— Предавам ви онова, което Мерил ми каза, а то на практика беше едно голямо нищо. Не му позволих да свидетелства, за да не може обвинението да го подложи на разпит по време на процеса. Заявих, че е възнамерявал да купи лекарства за смъртно болната си съпруга, за да спечеля малко симпатии в съдебната зала, но видях, че заседателите не се поддадоха. Те просто свързаха парите с откраднатите вещи. И това беше напълно логично. Убеден съм, че петстотинте долара са дошли именно от продажбата на откраднатото. Кой би платил повече за крадена стока, свързана с четири убийства? А и кой търговец на крадени вещи би свидетелствал пред съда? Нямаше как да разбера какво се е случило, освен ако Мерил не ми кажеше. Но той мълчеше.
— Да се върнем на самото престъпление — каза Ланкастър. — Защо е влязъл в къщата привечер, когато тя е била пълна с хора?
— Отпред не е имало коли — намеси се Декър. — Колата на Дейвид Кац е била паркирана зад къщата. Хокинс не би могъл да я види, ако е дошъл отпред, а той е направил точно това. В този ден семейство Ричардс са разполагали само с една кола и Сюзан била излязла с нея. Имали са втора, но точно тогава била на ремонт.
— Но когато полицаите са пристигнали, видели, че в къщата свети — възрази Ланкастър. — Глупаво е да обираш къща, в която лампите светят.
Фингър разпери ръце.
— Ами това се е случило и толкова. Както вече ви казах, Мерил не беше изпечен престъпник. Освен това нямаше алиби, както добре знаете.
— Може да е решил, че лампите светят заради бурята — каза Декър. — След като отпред не е имало коли, а къщата не е имала гаражи, вероятно е решил, че вътре няма никой.
— Ако ли пък не го е направил — добави Фингър, — някой здравата се е потрудил да го натопи. Но защо да го прави? Мерил беше никой. През целия си живот е бил обикновен работник. Не казвам, че е лошо. Напротив, уважавам го за това. Баща ми беше механик, умееше неща, които просто не са ми по силите. Казвам само, че Мерил беше най-обикновен човек с най-обикновен живот. Не си струва труда да го натопиш за убийство.
— Но въпреки това някой си е направил труда да го убие — отвърна Декър. — А животът му не е бил съвсем обикновен. Жена му е умирала, дъщеря му е била наркоманка.
— Съгласен съм. Говорихте ли със Сюзан? Тя все още живее тук.
— Божичко! Как не се сетихме? — възкликна Ланкастър.
— С други думи, не смяташ, че тя има нещо общо със смъртта на Мерил, така ли? — попита Фингър.
— Смятам само, че не бива да задаваш въпроси, свързани с текущо полицейско разследване, Кен.
— Стига, Мери, мислех, че сме приятели.
— Но в професионално отношение сме противници, защото аз свидетелствам в съда, за да пратя зад решетките твоите виновни клиенти, а ти правиш всичко възможно да дискредитираш напълно обективните ми показания.
— Ей, това се нарича кръстосан разпит. Защитата не разполага с много козове и това е един от най-важните. Обвинението може да разчита на всички ресурси на тази държава, а аз съм сам.
— Продължавай да си го повтаряш. В полицейското управление се радваме, когато имаме интернет. Служебният ми компютър е на петнайсет години. И не съм получавала увеличение на заплатата от осем.
— Винаги можеш да преминеш на наша страна — усмихна се многозначително Фингър. — От теб ще излезе чудесен съдебен експерт. Работата е отлично платена.
— Благодаря, но ще откажа. Искам да спя спокойно.
— Че аз си спя като бебе — ухили се Фингър.
Декър погледна отрупаната с папки библиотека.
— Трябва да прегледаме записките ти по случая.
— Защо?
— Защото може да съдържат отговор на въпроса кой би искал смъртта на Хокинс.