— Принципът за поверителност не е изгубил сила, Декър.
— Хокинс дойде при мен и ме помоли да докажа, че е невинен. Обърнал се е със същата молба и към Мери.
Фингър се извърна рязко към Ланкастър, която кимна.
— Това е единствената причина Хокинс да се върне в града. Да каже на мен и Декър, че сме сбъркали, и да ни помоли да изчистим името му. Отидохме в Резидънс Ин, за да обсъдим нещата, и го заварихме мъртъв.
— Струва ми се, че думите и действията му отменят принципа, за който говориш, Кен — каза Декър. — Как иначе бихме могли да докажем, че е невинен, ако не прегледаме записките ти по случая?
— Признавам, аргументът ти е необорим — въздъхна Фингър. — Предполагам, че няма да му навредя, ако ви предоставя документите. Но мина доста време. Не знам дали още ги пазя.
— Повечето адвокати, които познавам, никога не изхвърлят нищо.
— Значи изведнъж след толкова много време решихте, че Мерил може да е невинен?
— В града имаше хора, които смятаха, че аз съм убил собственото си семейство — припомни му Декър.
— Никога не съм бил сред тях — отвърна бързо Фингър.
— Да вземем документите — каза Декър и стана от мястото си.
— Какво? Още сега ли? Най-вероятно са в архива.
— Да. Сега, веднага.
— Но аз трябва да съм в съда след двайсет минути.
— Сигурен съм, че секретарката ти може да ни помогне.
— Защо си се разбързал?
— След толкова години нямам намерение да чакам и една секунда повече от необходимото — отвърна Декър.
9
— Тук е.
Намираха се в склад с климатик.
След като се консултира с таблета, който държеше, Кристин Бърлин посочи един рафт в дъното на помещението.
— Всичко е изрядно подредено — отбеляза одобрително Ланкастър.
— Налага се. Господин Фингър не се справя добре в това отношение, затова аз се грижа за архива.
Ланкастър прошепна на Джеймисън:
— Има четири деца, най-голямото е в осми клас, а най-малкото сигурно още не е тръгнало на училище.
Бърлин им каза, че материалите по случая са събрани в два кашона, и помоли Ланкастър да се разпише, преди да ѝ позволи да ги вземе. Когато приключиха, Декър помъкна кашоните, а останалите го последваха към колите.
— Можеш да ги занесеш в управлението — каза Ланкастър. — Капитан Милър е предоставил стая на твое разположение.
— Как е той?
— Готов да се пенсионира. Но това май се отнася за всички ни. Ще се видим по-късно.
— Чакай малко, къде отиваш? — попита Декър.
— Работя и по други случаи — отвърна Ланкастър, учудена от въпроса. — Освен това нито аз, нито управлението сме поели официално това разследване.
— Нали разследвате убийството на Хокинс?
— Но не знаем дали е свързано с онова, което се намира в тези папки. Прегледай ги и ми кажи, ако откриеш нещо. А междувременно ме остави да се занимавам с новите престъпления, като убийството на Хокинс например.
Ланкастър се качи в колата си и потегли. Когато Декър не направи нито крачка към тяхната кола, Джеймисън застина с ръка на дръжката на вратата.
— Какво има?
— И аз това се питам. Какво ѝ има на Мери?
— В смисъл?
— Познаваме се отдавна. Крие нещо от мен.
— Това си е нейна работа, Декър. Но може да размисли. Хубаво е, че се тревожиш за бившата си партньорка.
Двамата се отправиха към полицейското управление, където бившите колеги на Декър го упътиха към отредената му стая. Вървяха по коридора към нея, когато от един кабинет излезе мъж на шейсет и няколко години.
Нисичкият капитан Макензи Милър беше все така пълен, подпухнал и с нездрав цвят на кожата. Но усмивката му беше широка и сърдечна.
— Виж ти кой е дошъл! — възкликна той.
Протегна ръка и се здрависа с Декър. После кимна на Джеймисън, здрависа се и с нея и посочи значката ѝ.
— Чух вече. Поздравления, Алекс. Знам, че не ти е било лесно.
— Благодаря, Мак.
Декър огледа човека, който му беше началник през цялото време, докато работеше в полицията. Милър бе добро ченге. Беше смел, честен, прям… Веднъж, тъкмо когато Декър мислеше да си пусне куршум в главата, той беше успял да го разубеди. След тази случка вече нямаше как да не го харесва.
— Създал си си отлична репутация в Бюрото. Рос Богарт ми съобщава новините от време на време.
— Не знаех — каза Декър, като продължаваше да притиска кашоните към широките си гърди.
— Радвам се да чуя, че има неща, които не знаеш — отвърна Милър, погледна кашоните и попита: — Документите на адвоката ли са това? По делото „Хокинс“?
— Да — отвърна Джеймисън.