— Да разбираме ли, че дори да открием някакво оръжие, балистичната експертиза ще е невъзможна? — попита Ланкастър.
— Опасявам се, че да. Както казах, металните частици са разпръснати на широка площ в мозъка. Почти като при бомбена експлозия. Няма да са останали следи от нарезите на цевта, които да използвате при евентуално сравнение. Освен това открих следи от полиуретанова пяна и микрозърна, проникнали в раната и в мозъчната тъкан.
— Какво? — попита озадачено Джеймисън.
— Убиецът е използвал възглавница, за да заглуши изстрела — обясни Декър.
— Евтина алтернатива на истински заглушител — отбеляза Ланкастър. — Иначе следите от изгаряне по челото щяха да са още по-отчетливи.
— Явно извършителят е разчистил и е отнесъл възглавницата със себе си. В стаята нямаше и следа от нея — каза Декър, след което посочи ръцете на Хокинс. — Вече не личат, разбира се, но преди години по тях имаше драскотини, вероятно в резултат на опитите на Абигейл Ричардс да се бори с него.
— След като го арестувахме, обърнахме специално внимание на раните по ръцете му — добави Ланкастър. — Хокинс заяви, че е паднал и се е ожулил. Почистил раните и ги превързал малко преди да го арестуваме. Ако по тях е имало ДНК от Абигейл Ричардс, тя е била заличена. Така че не открихме нищо. Но намерихме негова ДНК под ноктите ѝ.
— Неопровержимо доказателство за вината му — допълни Джеймисън. — Бил е там. Тя се е борила с него. Вината му е била безспорна.
— Да — каза Декър. — Разполагахме с всичко необходимо, за да осъдим човек, който твърдеше, че е невинен, а сега е мъртъв.
— Смяташ ли, че е възможно да е извършил убийствата, но да не е бил сам? — попита Ланкастър. — Да е имал съучастник, който го е убил, за да не го издаде?
— Имал е на разположение тринайсет години, за да го направи — каза Декър. — Логично е да очакваме Хокинс да издаде евентуалния съучастник, ако не за друго, то поне за да сключи сделка с прокуратурата. Има и още нещо. — Той сподели с Ланкастър теорията си за дъжда и добави: — На местопрестъплението трябваше да има мокри стъпки и други следи от бурята, но не открихме нищо такова.
Ланкастър беше изумена.
— Никога не съм се замисляла за това.
— Нито пък аз. До този момент.
— По дяволите, Декър!
— Знам.
— Какво е това на ръката му? — попита Джеймисън.
Съдебният лекар, нисък оплешивяващ мъж, прехвърлил петдесет, придърпа една лампа, включи я и освети мястото, което сочеше Джеймисън.
— Да, забелязах го — отвърна той. — Да го разгледаме отблизо.
Белезите върху ръцете на Хокинс бяха черни, тъмнозелени и кафяви. Случаен наблюдател би решил, че са обикновени охлузвания. Само че не бяха. Под силната светлина си пролича какво представляват всъщност.
— Татуировка — каза Декър. — Или по-скоро, няколко татуировки.
— И аз стигнах до същия извод — отвърна съдебният лекар. — Но не са професионални. Знам, тъй като дъщеря ми има татуировка и тя изглежда доста по-добре от тези.
— Така е, понеже са направени в затвора със самоделни инструменти и каквото намерят, за да послужи като мастило.
— Откъде знаеш, че не ги е направил, преди да влезе в затвора? — попита Джеймисън.
— Защото видях ръцете му преди тринайсет години. И то няколко пъти. Нямаше татуировки. — Декър се наведе и разгледа белезите от няколко сантиметра разстояние. — Струва ми се, че са използвали кламери и телчета за телбод. И сажди и шампоан вместо мастило. Другите две май са направени от разтопен стиропор. Често срещан вариант при затворническите татуировки.
— Не знаех, че си такъв спец по този въпрос — каза Джеймисън.
— С Декър сме били в много затвори през годините — обясни Ланкастър. — Видели сме доста затворници, целите в татуировки. Някои красиви, други отвратителни.
Декър продължаваше да разглежда татуировките на Хокинс.
— Това е паяжина.
— Хванат в капан — обясни Ланкастър.
— Какво имаш предвид? — попита Джеймисън.
— В затвора се е чувствал като в капан — каза Декър. — Символизира присъдата.
— Тази тук прилича на сълза — заяви Джеймисън и посочи втората татуировка до сгъвката на лакътя.
— Точно така — кимна Декър.
— А това какво означава?
Ланкастър и Декър се спогледаха. Той отговори приглушено:
— Понякога означава, че човекът е бил изнасилен в затвора. Обикновено се поставя на лицето, за да я виждат всички.
— Ужасяващо! — потръпна Джеймисън.
Декър затвори очи и усети, че му се гади.
С моя помощ те пратиха зад решетките, защото може би претупах разследването.