— Това е просто кратка почивка. Връщам се в офиса след два часа за среща с клиенти. А по-късно трябва да присъствам на едно събитие. Надявах се да свърша някои неща у дома. Може ли да продължим по същество?
Тя седна на канапето и посочи на Декър фотьойла отсреща.
— Та за какви странни неща става въпрос?
— Не мога да навлизам в подробности, свързани с текущо разследване. Мога да ви кажа само, че Мерил Хокинс се върна в града, за да помоли полицията да преразгледа случая му.
— Да го преразгледа ли? Защо?
— Твърдеше, че е невинен.
Лицето на Кац се разкриви в гримаса.
— Приемате думите на един убиец за чиста монета и подновявате разследването? Шегувате ли се?
— Не, не става въпрос само за твърденията на Хокинс. Както споменах, има някои странни неща.
— И няма да ми кажете нищо по-конкретно? Какво искате от мен? — попита тя внезапно.
— Бихте ли ми казали защо съпругът ви е бил там онази вечер?
— За бога, вече давах показания!
— Ще ви отнема само няколко минути. Възможно е да си спомните нещо ново.
Кац изпусна дълга въздишка на досада, след което кръстоса ръце и крака.
— Беше много отдавна.
— Кажете каквото си спомняте — настоя Декър.
— Дон Ричардс работеше като кредитен инспектор в банката и Дейвид го познаваше. Именно Дон беше съдействал за отпускането на кредита за строителството на „Американ Грил“. Съпругът ми беше много амбициозен. Това беше едно от нещата, които ме привлякоха у него. Искаше да печели много пари, но също и да реализира проекти, които да помогнат на града. Оцених това.
— Кога се запознахте?
— Малко след отварянето на ресторанта. — Погледът на Рейчъл Кац се отнесе нанякъде и на лицето ѝ се появи усмивка. — Беше уредено от приятели запознанство. И двамата бяхме много заети, не ни оставаше време да се срещаме с хора. Веднага си допаднахме и шест месеца по-късно се оженихме.
— Споменахте, че още притежавате заведението „Американ Грил“?
— Да. Ресторантът беше на името и на двама ни. Наследих дела на Дейвид, след като Хокинс го уби.
— Носи ли ви печалба?
— Имали сме и добри, и лоши години. В момента върви добре.
— Знаете ли дали съпругът ви е отишъл у Дон Ричардс просто за да се видят, или срещата им е била делова?
— Не знам, казах ви го и тогава. Нямам представа какво е правил там онази вечер. Възможно е да са обсъждали някакви проекти, защото Дейвид се беше захванал с няколко неща едновременно, а Дон беше основният му контакт в банката. Но наистина нямам представа защо е бил при него… Както ви е известно, не се прибра жив, за да сподели какво са обсъждали — добави тя с леден тон. — Смятах, че ще сме заедно цял живот. Оказа се, че бракът ни беше съвсем кратък.
— Те бяха ли приятели с господин Ричардс? Вие със съпругата му виждахте ли се?
— Нищо подобно. Те имаха деца, ние — не. Освен това бяха по-възрастни. И аз, и Дейвид работехме непрекъснато, нямахме време за приятели.
— Вие сте работили и онази вечер, нали?
— Тъкмо бях основала счетоводната къща и понякога работех до среднощ. — Рейчъл Кац се намръщи и продължи: — Бях в офиса, когато се обадиха от полицията. Реших, че някой си прави шега… жестока шега. — Тя замълча и вдигна очи към Декър. — Трябваше да идентифицирам трупа му. Налагало ли ви се е да правите подобно нещо? Да идентифицирате трупа на любим човек.
— Сигурен съм, че ви е било много тежко — отвърна тихо Декър.
Изведнъж Кац впери поглед в него.
— О, боже, налагало ви се е. Вашето семейство… Сега си спомних. Съобщиха по новините. Извинявайте много.
— Няма значение — отвърна Декър. — Портфейлът и часовникът на съпруга ви липсваха. А също и златен пръстен с инкрустирани диаманти.
— Аз му го подарих. За последния му рожден ден, както се оказа — изтъкна хладно Кац.
— Спомняте ли си нещо друго, което може да ми помогне?
— Изобщо не искам да ви помагам — заяви откровено тя. — Защото Мерил Хокинс уби съпруга ми. Щяхме да имаме деца. Щяхме да пътуваме. Щяхме да се преместим в Чикаго. В град като Бърлингтън не можеш да постигнеш кой знае какво…
— Тогава защо сте още тук? — попита Декър също толкова откровено.
— Аз… съпругът ми е погребан тук.
Изражението на Декър омекна.
— Разбирам ви.
Рейчъл Кац стана от канапето.
— Трябва да тръгвам, освен ако нямате още въпроси.
Декър се надигна от фотьойла.
— Благодаря ви за отделеното време.
— Няма да ви пожелая успех. И се радвам, че Хокинс е мъртъв.
— Още един въпрос. Можете ли да ми кажете къде бяхте между единайсет и дванайсет в нощта, когато Мерил Хокинс беше убит?