Тя пребледня.
— Наистина ли смятате, че имам нещо общо с убийството му?
— Не знам. Затова питам. Но ако имате алиби, най-добре ще бъде да го споделите. От полицията ще ви попитат абсолютно същото.
— Но защо?
— Защото Хокинс е бил в града, а вие смятате, че той е убил съпруга ви. Ако това ще ви помогне да се почувствате по-добре, зададохме същия въпрос и на Сюзан Ричардс.
— А тя има ли алиби?
Декър не отговори.
— За кога по-точно става въпрос? — попита Рейчъл Кац, очевидно разстроена.
Той ѝ каза отново точния ден и часовия интервал.
Кац остана на място, полюлявайки се леко напред-назад.
— Трябва да погледна графика си и да видя какво ще успея да открия. Толкова съм заета, че ми е трудно да си спомня какво съм вършила преди един час.
Когато Декър тръгна към вратата, тя извика след него:
— Защо го правите всъщност?
Той се обърна с ръка върху дръжката на бравата.
— На света има достатъчно виновни. Не е нужно да прибавяме към тях един невинен.
— Наистина ли смятате, че Хокинс е невинен? — попита с недоверие тя.
— Това възнамерявам да разбера.
— Звучите доста уверено, но е минало много време. Спомените избледняват.
— Нямам този проблем — отвърна Декър.
15
Накрая Декър отговори на обаждането ѝ. Не че имаше избор. Все пак беше минало доста време, откакто тя замина.
— Здравей, Алекс.
— Най-после! — отвърна тя.
— Бях зает.
— Аз също. Екипът ни заминава да работи по нов случай в Ню Хампшър. Самолетът излита след час.
— Желая ви успех.
— Богарт не е никак доволен.
— Има пълно право да ми е ядосан.
— Казваш го само за да приключиш темата. Всъщност ти звъня, за да проверя дали не искаш да се присъединиш към нас в Ню Хампшър. Проверих полетите. Има един, който можеш да вземеш от Кливланд и да се прекачиш в Нюарк.
— Не мога, Алекс. Разследвам случая тук.
— Тогава гледай да се представиш добре пред старите си приятели в полицията. Защото не знам дали, когато се върнеш, мястото ти във ФБР няма да е изстинало.
— Наясно съм…
— Никой не го иска, Еймъс. Надявам се, че го знаеш.
— Да… Добре.
— Желая ти успех във всичко, което правиш там.
Джеймисън затвори. Декър остави телефона и впери поглед в него. Изведнъж почувства глад. Знаеше точно къде иска да яде.
Когато пристигна, едва една четвърт от масите бяха заети, макар че беше време за вечеря. По пътя забеляза няколко нови ресторанта. Може би те отнемаха част от клиентелата на „Американ Грил“.
Посочиха му маса и той седна. Прочете набързо менюто и огледа салона.
Част от сервитьорите обслужваха клиентите, а останалите подпираха стената и си приказваха.
Погледът му подмина една от масите, след което се върна на нея, привлечен от двойката клиенти. Мъжът беше Ърл Ланкастър, съпругът на Мери. Жената обаче не беше Мери. Ърл беше започнал като строителен работник, след което си беше направил собствена фирма. Имаше фигурата на човек, който се издържа с физически труд. Беше висок над метър и осемдесет, късо подстриган, със силни ръце и широк гръден кош. Носеше джинси, бяла риза с дълги ръкави и черни мокасини.
Жената с него бе около четиресетгодишна, слаба и стройна, с дълга кестенява коса и зелени очи. Погледнеше ли влюбено към Ърл, на устните ѝ се появяваше очарователна усмивка.
Ърл откъсна очи от нея, озърна се и когато видя Декър, трепна. Каза ѝ нещо, скочи от мястото си, дойде и седна на неговата маса.
— Еймъс, чух, че си в града. Мери ми каза.
— Така ли? — попита Декър и отново погледна непознатата.
Ърл явно се чувстваше неудобно. Опря длани на масата и се втренчи в тях.
— Сигурно се чудиш какво става.
— Вярно е, но все пак това не е моя работа.
— С Мери се разделяме.
— Наистина ли? Съжалявам да го чуя. А коя е приятелката ти?
Ърл вдигна очи.
— Знам какво си мислиш.
— Съмнявам се, че знаеш.
— Всичко е по идея на Мери, Еймъс. Не го исках. Но трябва да продължа напред.
— Ами детето?
— Ще имаме равни родителски права, но Санди ще прекарва повечето време при мен. Графикът на Мери е ужасен.
— И тя няма нищо против?
— Сама го предложи.
— Какво ѝ става, защо иска развод? Защо ти оставя Санди? Това е абсурдно.
Неудобството, което изпитваше Ърл, беше все по-очевидно.
— Тя е ченге… Работи под огромно напрежение.
— А ти искаш ли развод?
— Нямам избор. Не мога да я спра.