— Кажете му какво се е случило след това — намеси се Ланкастър.
Бейтс бавно отклони поглед от Декър и продължи:
— Видях Сюзан да излиза от колата, докато двигателят още работеше, и да влиза в къщата. След няколко минути се върна с голям стар куфар. От онези с колелца. Наведе се, отвори багажника и го напъха вътре. После затвори капака и се качи в колата.
— Как беше облечена?
— С дълго палто и шапка… само това успях да видя.
— Сигурна ли сте, че беше тя? — попита Декър.
— Естествено. Познавам Сюзан. Висока, слаба, с руса коса…
Ланкастър кимна.
— И замина?
— Да. Не знам къде, но явно се кани да отсъства известно време. Куфарът изглеждаше претъпкан.
Ланкастър погледна към Декър, който продължаваше да се взира през прозореца.
— Ричардс трябва много да е бързала — каза тя. — Не си е взела нито вестника, нито пощата. Проверих пощенската ѝ кутия.
— Значи е духнала, а? — попита Бейтс. — Така казвахме едно време, когато някой офейка. Нали се сещате, като в „Беглецът“. Обожавах този сериал. Вече не правят такива… — Дребното ѝ лице засия от удоволствие. — Много си падах по Дейвид Дженсън. Голям хубавец беше. Вече е покойник. Всичките ми любими актьори умряха.
— Не знаем защо е заминала — каза Ланкастър.
— Ако Сюзан е убила онзи човек, ще иска да се измъкне — предположи Бейтс. — Аз бих направила същото на нейно място.
— Видяхте ли някой друг снощи? — попита Декър.
— Не. Щях да ви кажа.
— А забелязахте ли нещо необичайно? — упорстваше той.
Бейтс се замисли.
— Не, освен ако не броите за необичайно бягството на Сюзан.
Декър и Ланкастър се сбогуваха с нея и прекосиха улицата. В дома на Ричардс вече работеше екип криминалисти.
Декър вдигна поглед към небето — задаваше се буря.
— Шантаво време — каза Ланкастър. — Снощи беше топло и влажно, нямаше и едно облаче. А сега ни чака буря и температурата сигурно ще падне с петнайсет градуса.
Декър кимна разсеяно.
— Обявила си я за издирване, нали? — попита той.
— Разбира се. Още няма резултат. Следим телефона и кредитните ѝ карти. Не е пазарувала с тях и по всяка вероятност си е изключила телефона.
— Все някой ще забележи колата ѝ. Или ще я чуе.
— Това доказва ли вината ѝ по отношение на Мерил Хокинс?
— Проверихте ли задната врата на Резидънс Ин?
— Нещата не са се променили от времето, когато ти живееше там. Още си е счупена. И няма охранителна камера. И така, смяташ ли, че Ричардс си е отмъстила на Хокинс?
— Не знам.
— Ако е невинна, защо да бяга?
— Нямам представа.
— Как ще намерим отговори на всички тези въпроси?
— Трябва да научим повече за Хокинс.
— Какво например?
— Всичко.
— Имаш предвид за убийството му?
— Не, за живота му.
— Как ще ни помогне това?
— Ако не е извършил той четворното убийство, трябва да има някаква причина истинският убиец да избере именно него за изкупителна жертва. Възможно е да открием тази причина в онова, което Хокинс е правил преди убийствата.
Двамата тръгнаха към колите си. Когато стигнаха до тях, Декър каза на бившата си партньорка:
— Видях Ърл в „Американ Грил“.
Тя като че ли се изненада. Взе си дъвка и попита:
— Така ли? Сам ли беше?
— Не.
Ланкастър кимна.
— Говори ли с него?
— Той дойде на масата ми. Ами… разменихме няколко приказки.
— Никога не те е бивало в тези работи, Декър. В професионално отношение можеш да бъдеш непроницаем, но стане ли въпрос за лични неща, веднага се издаваш. Казал ти е за нас, нали?
Декър я изгледа неловко. Вятърът около тях набираше сила.
— Имаш ли време за едно питие? — попита Ланкастър.
Той кимна.
Отидоха в „Съдс“. След като убиха семейството му, Декър идваше в този бар толкова често, че собственикът бе издълбал името му върху стола, на който сядаше всеки път.
Салонът беше почти пълен, хората пиеха и си поръчваха храна. Свиреше музика, а флиперите, наредени покрай едната стена, присветваха и пиукаха. От съседния салон долиташе потракване на билярдни топки; клиентите можеха да играят на воля, стига да правеха някакъв оборот на заведението.
Декър и Ланкастър се настаниха на висока маса до стената. Той си поръча бира, а тя — водка с тоник.
— Доволен ли си, че започна в Бюрото?
— Не се оплаквам — отвърна напрегнато Декър. — Но не дойдохме тук да говорим за мен.
Ланкастър отпи от водката си и взе няколко фъстъка от купичката пред себе си.