— С какво се е занимавала?
— Родена е близо до Кълъмбъс. Беше интелигентна, но не е имала възможност да учи в колеж. Започнала работа в Университета на Охайо, в студентския стол, когато била на двайсет и няколко.
— Играл съм футбол там.
— Наистина ли? — Тя го огледа. — Да, изглеждате достатъчно едър. После срещнала баща ми и двамата се оженили. Той работел в завод, май някъде близо до Толидо. Запознали ги приятели, или така поне ми е казвала мама. Любов от пръв поглед. Мерил и Лайза. Не след дълго съм се появила аз. — Мици Гардинър помълча и добави: — Живееха добре. Докато не пораснах и не прецаках всичко.
— Заради зависимостта от наркотиците?
Тя кимна.
— Родителите ми се опитаха да ми помогнат, но аз пак се връщах към дрогата. Полагах усилия да се откажа, но беше толкова трудно.
— Наистина е трудно, но заслужавате поздравления. В крайна сметка сте се справили.
— Така е.
— Баща ви споменавал ли е някога семейство Ричардс? Или Дейвид Кац?
— Не, никога. Нямах представа, че ги познава.
— Може и да не ги е познавал.
— Защо тогава е влязъл в онази къща?
— Това е въпросът всъщност, нали? Сюзан Ричардс и Рейчъл Кац заявиха, че не са го познавали и доколкото знаят, съпрузите им също не са го познавали.
— Значи е било случаен обир? Просто е шофирал из квартала…
— Отишъл е пеша. Не е имал друга кола, освен онази, паркирана пред вас. А тя е стояла там през целия ден и през цялата вечер. Свидетели от стария ви квартал го потвърдиха.
— Може да е откраднал нечия — предположи Мици Гардинър.
— Да, но никой не е забелязал друга кола да приближава къщата на Ричардс, освен мерцедеса на Дейвид Кац.
— В онази нощ не валеше ли ужасно? Как може някой да е сигурен, че не е видял кола?
— Логично наблюдение. Разкажете ми повече за откриването на оръжието на убийството у вас.
— Какво по-точно?
— Било е намерено в ниша зад стената в дрешника.
— Да. И?
— Знаехте ли, че е имало свалящ се панел?
— Не, никога не съм влизала в дрешника им. Не ми се е налагало.
— Някой от криминалистите ли го откри?
— Така мисля.
— Присъствахте ли на обиска?
— Присъствах, не можех да оставя мама сама.
— Следователно сте били вкъщи в деня на убийствата и след това.
— Да. Отново ви казвам, че нямаше как да я оставя сама.
— И не сте видели баща ви след убийствата?
— Не. Не съм мърдала от къщи. Отворих вратата, когато вие и партньорката ви позвънихте. — Гардинър погледна часовника си. — А сега, ако нямате повече въпроси…
— Само още един.
— Да.
— Как пистолетът се е озовал в онзи дрешник?
— Какво?
— След като баща ви не се е връщал след убийствата, как пистолетът се е озовал зад стената на дрешника?
— Аз… аз… не знам.
— Може да сте спали? Или…
— Или да съм била толкова дрогирана, че да не помня? — предположи тя с горчивина.
— Когато дойдох да ви разпитам по-късно вечерта, вие не бяхте на себе си.
— Ами, значи, това е отговорът. Баща ми се е върнал, скрил е пистолета и е излязъл. Нито аз, нито мама сме го видели.
— Да, това би обяснило нещата… Но откраднатите вещи така и не бяха открити.
— Не знам нищо за тях. Във всеки случай, не ги намерихте у нас.
— А ги търсихме най-щателно.
— Добре — каза тя и погледна демонстративно часовника си.
— В джоба на баща ви имаше петстотин долара. Някаква представа откъде са дошли?
— Предполагам, че е продал откраднатото.
— Е, благодаря ви за времето.
Гардинър изпрати Декър до вратата. На прага заяви:
— Питам се защо се захващате с това, господин Декър.
— И аз се питам същото.
Декър тръгна по алеята и когато приближи портата от ковано желязо, тя се отвори автоматично. Щом стигна до колата си, внезапно погледна към къщата зад гърба си и видя как завесата на един от предните прозорци потрепва.
Той седна зад волана, като си мислеше, че хората са странни. Понякога не успяваха да направят разлика между истината и лъжата. А понякога просто не искаха. По-лесно им беше да повярват на една лъжа.
Тръгна си с повече въпроси, отколкото имаше на идване.
И поради някаква причина това го правеше щастлив.
Еймъс Декър дори се усмихваше, докато шофираше към Бърлингтън.
Престана да се усмихва, когато на един съвсем тесен път насред пустошта нещо се вряза в колата му.
19
Декър забеляза приближаващите фарове, но предположи, че шофьорът ще намали.