Нищо подобно.
Първият удар запрати едрото му тяло напред. Въздушните възглавници се отвориха и той усети гъдел, а после парене по кожата си от газовете, освободени при задействането им.
Дезориентиран за миг от сблъсъка, Декър погледна в огледалото и видя, че фаровете приближават отново. Те бяха разположени доста по-високо от стоповете на неговата кола.
Камион. И то голям. Стори му се, че вижда огромна метална решетка отпред…
Следващият удар повдигна задницата на колата му във въздуха.
Той усети как гърдите му се блъскат във волана, след като бяха смачкали вече отворената възглавница. В нея все пак бе останал достатъчно въздух, за да предотврати сериозно нараняване.
Той зави рязко надясно, после наляво. Камионът направи същото. Декър усети мирис на бензин.
Чудесно! Явно резервоарът му се беше спукал.
Натисна докрай педала на газта и колата се устреми напред. Камионът също ускори.
Декър извади телефона от джоба си. Пръстите му започнаха да се движат по дисплея.
Ако можеше да набере 911…
Миг по-късно телефонът изхвръкна от ръката му, тъй като камионът отново блъсна колата му. Тя поднесе и се завъртя. Той се почувства като състезател в НАСКАР, ударен странично при висока скорост. Колата стана неконтролируема. Усещането не беше никак приятно.
Но като ченге Декър бе участвал в множество преследвания на висока скорост. Знаеше какво да прави. Не се опита да се бори с волана и да го изправя, а го нави по посока на завъртането, за да си върне контрола върху колата.
Тя се плъзна странично по асфалта, изпод колелата излизаше дим, резервоарът течеше. Декър се изплаши, че нагорещените гуми ще възпламенят горивото.
След петнайсетина метра той спря, отмести спадналата вече въздушна възглавница и погледна през прозореца.
Чудовищният камион се насочваше към него. Явно възнамеряваше да го блъсне странично.
Върви по дяволите!
Декър извади пистолета си, свали стъклото, прицели се и изпразни целия пълнител. Първите куршуми отидоха в радиатора, следващите в гумите, а последните — в предното стъкло. Трите кръгчета, появили се върху стъклото, показаха къде са попаднали.
Шофьорът на камиона изгуби контрол и машината поднесе върху затревения банкет, но бързо се върна на платното и се отдалечи с пушещ двигател.
Декър нямаше представа дали е улучил шофьора. Можеше само да се надява, че не е пропуснал.
Тъкмо се чудеше дали да преследва камиона, когато усети, че мирисът на бензин е станал твърде силен.
Разкопча бързо колана си, наведе се, за да си вземе телефона, изрита вратата и изхвръкна навън. Набра 911, съобщи какво се е случило и описа, доколкото можа, местоположението си. Призля му, като видя изпод багажника да се появяват първите пламъци.
Обърна гръб на горящата кола и хукна с всички сили. Експлозията озари мрачното небе и го запрати на земята с такава мощ, че лицето му се заби в мръсотията, тревата и чакъла на банкета. Там го намериха полицаите, които пристигнаха по-късно.
— Все се забъркваш в неприятности, а?
Декър се взираше уморено от болничното си легло в надвесилата се над него Ланкастър, която яростно дъвчеше дъвка.
— Откриха ли камиона?
Тя поклати глава.
— Може да съм ранил шофьора — каза Декър, докосна челото си и опипа превръзката. — Три куршума попаднаха в предното стъкло откъм мястото на шофьора.
— Щатската полиция разследва инцидента. Но се обзалагам, че няма да открият камиона. Кой стои зад всичко това според теб?
Декър се поизправи.
— Някой, който или ме е проследил до Трамъл, или ме е причакал, след като си тръгнах от Мици Гардинър.
— А как мина разговорът ти с нея?
Той ѝ предаде какво е казала дъщерята на Мерил Хокинс.
— Смяташ ли, че това е истината?
— Почти никой не казва цялата истина. Хората обикновено изкривяват фактите, за да представят себе си в по-добра светлина или да оправдаят действията си, или и двете.
— Но пък звучи, сякаш наистина е успяла да промени живота си — отбеляза замислено Ланкастър.
— Което означава, че има какво да губи — изтъкна Декър.
— Подозираш, че е позвънила на някого, щом си излязъл?
— Можеш да изискаш от телефонната компания номерата, на които е звъняла. Струва ми се обаче, че е прекалено рисковано — аз си тръгвам и тя поръчва на някого да ме убие. Би трябвало да е наясно, че ще попадне под подозрение.
— А и при този нов, луксозен живот едва ли поддържа контакти с наемни убийци.
— Възможно е да са искали да ме предупредят, не да ме убият.
— Помисли си пак — изгледа го Ланкастър. — Доколкото чух, едва не си изгорял жив.