— Измъкнах се на косъм — призна той. — Нещо ново при теб?
— Нищо съществено.
— Опитът да ме убият говори само едно — заяви Декър.
— Какво?
— По всичко изглежда, че Мерил Хокинс е казал истината.
20
Това означаваше да направиш пълен кръг.
Декър остави сака си на пода на хотелската стая.
След като прекара нощта в болницата, той реши да се настани в Резидънс Ин. Това всъщност беше някогашната му стая. Същата, в която бе живял преди години.
Взе и нов автомобил под наем, след като изгуби страшно много време в „Херц“ да обяснява какво е станало с предишния.
— Някой се е опитал да ви убие, значи… — повтори скептично служителят. — Отдавна работя в компанията, но за пръв път ми се случва такова нещо.
— А на мен не — отвърна съвсем искрено Декър.
Сега седеше на стола до прозореца и оглеждаше улицата. Отвори студената бира, която си беше донесъл.
Това щеше да е вечерята му. Е, не съвсем, но след като предишната вечер едва не загина, изгуби апетит.
Докосна превръзката на главата си. Случилото се прибави още един удар, още една травма към предишните. Колко ли още можеше да понесе, преди нещо там да се повреди?
Омръзна му да се опитват да го взривяват. Едва не бе хвръкнал във въздуха в една каравана край Барънвил. Хубавото в случая беше, че някой се страхуваше от него. Това означаваше, че е на път да открие истината.
А той бе твърдо решен да стигне до нея.
На долния етаж се намираше стаята, в която бе приключил животът на Мерил Хокинс. Насилствено.
Декър отпиваше от бирата си, докато слизаше по стълбите. Вратата беше запечатана с жълти ленти, но полицаят, който охраняваше стаята, го познаваше и го пусна да влезе.
— Какво се е случило с теб, Декър? — попита той, вперил поглед в превръзката му.
— Ще ти кажа, щом разбера.
Декър затвори вратата след себе си и огледа стаята. Всичко си беше на мястото с тази разлика, че бяха изнесли трупа на Хокинс. За миг се зачуди какво ли ще стане с него. Погребение или кремация? От една страна, искаше дъщерята да се погрижи за тленните останки на баща си. Но от друга, разбираше отлично защо тя не желае да има нищо общо с него.
В крайна сметка проблемът си беше неин.
Погледна фотьойла, в който бе седял Хокинс. Виждаха се следи от кръв, но не от изходната рана, тъй като нямаше такава. Кървавите пръски бяха от входното отверстие.
Възглавница, пистолет, мъртвец. И никакви свидетели.
Декър огледа стаята. Криминалистите вече я бяха претърсили внимателно и не бяха открили нищо.
Докладът от аутопсията беше готов, но не и резултатите от токсикологията. Оказа се, че в стомаха на Хокинс е нямало нищо. А в кръвта?
Декър затвори очи и затърси в облака. По време на срещата им на гробището Хокинс бе заявил, че ще вземе нещо, за да заспи, след което ще повръща часове наред. В банята нямаше следи от повръщано, но нищо чудно да ги беше почистил. Нямаше и лекарства, било то легални или не.
Полицаите бяха проверили кофите за смет зад хотела, но и там не бяха открили нищо. Възможно ли беше поради някаква причина убиецът да е отнесъл лекарствата със себе си? Но защо? Какво можеха да разкрият те?
Декър се върна в стаята си, съблече се, изми се, а после се облече отново и, внезапно огладнял, излезе да потърси място за вечеря.
Избра „Съдс“, защото беше евтино и наблизо. Седна на бара и си поръча бира, бургер и пържени картофи с чили. Озърна се неволно през рамо, сякаш очакваше Джеймисън да влезе и да му се скара, че се храни толкова нездравословно.
Няколко минути по-късно се обърна надясно, защото някой тъкмо заемаше съседния стол.
Рейчъл Кац погледна превръзката на главата му.
— Какво се е случило?
— Порязах се, докато се бръснех — отвърна Декър и отпи от бирата си.
Тя погледна чинията му.
— Да разбирам ли, че не си падате по органичната кухня?
— Че какво по-органично може да има от месо и картофи?
— Имате отговор за всичко — усмихна се Рейчъл Кац. — Навремето не ми направи впечатление — каза тя и си поръча чаша просеко.
Декър я погледна.
— Не си ви представях като клиентка на „Съдс“.
— О, пълна съм с изненади. Ще ви издам една малка тайна — каза Кац. — Аз съм мажоритарен собственик на това заведение. — Тя се изправи и впери поглед в него, за да проследи реакцията му.
— Впечатлен съм от разнообразието на инвестиционния ви портфейл. От луксозни апартаменти до барове.
— Още един находчив отговор — отвърна Рейчъл Кац. — Ако не ви провърви в полицейската работа, винаги можете да започнете собствено комедийно шоу, без да се обиждате.