Питието ѝ пристигна. Тя отпи от чашата си и си взе шепа ядки.
— Е, как върви разследването?
— Върви.
— Очаквах вече да сте разрешили случая.
— Всяко разследване тече по свой собствен ритъм.
— Но бързо разкрихте убийството на съпруга ми.
— Дали? — отвърна Декър.
Рейчъл Кац сложи няколко бадема и фъстъка в устата си, огледа пълния бар и отбеляза:
— Хубаво е, че градът се изправя на крака, нали?
— С какво ще се захванете, когато приключите с възстановяването на Бърлингтън?
Тя се завъртя на стола и се облегна на бара.
— Не съм сигурна. Има много градове като него, но не всички притежават потенциал да се възстановят. Не искам да пропилея спечелените тук пари на друго място, което никога няма да се измъкне от пропастта.
— И как се изчислява подобно нещо?
— Няма да ви отегчавам със статистика, но да кажем, че има много смятане. За щастие, аз съм счетоводител и се справям добре с математиката. Статистическите данни вършат чудеса, те са като карта на бъдещето, стига да ги разчетете правилно. Успелите хора го могат.
— Искате да кажете финансово успелите, предполагам.
— А има ли друг вид успех? — отвърна Рейчъл Кац, но побърза да добави: — Шегувам се. Знам, че светът се нуждае от повече хора като майка Тереза, но аз не съм от тях. Устроена съм различно.
— В какъв смисъл?
— Поставям себе си на първо място. И не се срамувам да си го призная. Не обичам лицемерите. Познавам доста хора, които се преструват, че са загрижени за околните, но само дебнат да им забият нож в гърба. Аз забивам ножа в гърдите. Така всеки може да види какво го чака.
— Хм, и в двата случая те са мъртви — отбеляза Декър.
— Да, но при мен поне получават възможност да се защитят — отвърна мило тя, пресуши чашата си и махна на бармана да ѝ сервира нова, което той направи моментално. — Чух, че Сюзан Ричардс е изчезнала.
Декър остави бургера си и я погледна.
— И откъде го чухте?
— О, я стига, тази клюка е безнадеждно остаряла. Чудя се защо е изчезнала.
— Дали не е изпитвала вина ли се чудите?
Кац отпи от просеното.
— Едва ли, но наистина е избрала неподходящ момент.
— При разследване на убийство рядко има подходящ момент за такова нещо.
— Вие сте спец по тези работи, не аз. Според вас възможно ли е да е убила Мерил Хокинс и да е избягала, преди ченгетата да открият доказателства, че тя го е направила?
— Като стана въпрос за доказателства, имате ли алиби за интервала, в който е настъпила смъртта на Хокинс?
— Вечерях с делови партньор до единайсет и половина или там някъде. После той ме изпрати до вкъщи. Прибрах се към полунощ. Предполагам, че това сваля подозрението от мен.
— Името на този делови партньор?
Тя извади бележник и химикалка от чантата си, написа нещо и връчи листчето на Декър.
Той го погледна и не скри изненадата си.
— Ърл Ланкастър?
— Да. Той работи по някои мои проекти. Ърл е отличен строителен специалист. Защо?
— Женен е за бившата ми партньорка в полицията.
— Няма да е задълго. — Думите ѝ отново изненадаха Декър, затова тя добави: — Градът е малък. — Допи виното си и каза: — Е, знаете къде да ме намерите, ако ви потрябва още нещо.
После отметна назад русата си коса, обърна се и си тръгна.
Декър остана на мястото си и се замисли. Защо по време на разговора им в „Американ Грил“ Ърл не беше споменал, че работи с Кац? Защото това щеше да провали разследването, което водеше жена му.
Или бъдещата му бивша жена.
21
— Искаш да кажеш, че си знаела?
Декър се взираше в Ланкастър на следващата сутрин. Седяха в колата ѝ пред Резидънс Ин. Той ѝ беше звъннал, за да каже, че трябва да говори с нея, но предпочита да го направи извън управлението.
— Знаех, че Ърл работи за Рейчъл Кац. Не знаех, че ѝ е алиби. Не го е споменавал. Напоследък почти не разговаряме, особено за работата му.
— Но защо не ми каза, че работи за евентуален заподозрян в убийство, което двамата с теб разследваме?
— Той работи с много хора, не мисля, че това има някакво отношение.
— Естествено, че има. Освен това сега ѝ осигурява алиби.
— Може би ще трябва да се оттегля от разследването — каза Ланкастър.
— Няма „може би“, Мери. Трябва да се оттеглиш.
— Ърл не би излъгал, ако това имаш предвид. Щом казва, че е бил с Кац, значи наистина е така.
— Нямам нищо предвид. Просто смятам, че трябва да се оттеглиш от случая. Всеки адвокат ще направи управлението на пух и прах, ако продължиш работа по него.