Тя извади драже дъвка, пъхна го в устата си и започна да дъвче енергично.
— Ще трябва да говоря с Ърл за това — каза Декър.
— Знам. Мисля, че и аз също.
— Не, Мери, не можеш.
— Той все още ми е съпруг, за бога!
— Но освен това се явява алиби на човек, който има отличен мотив да убие Мерил Хокинс.
— Мамка му! — възкликна Ланкастър и удари по волана. — Тъкмо си мислех, че животът ми не може да стане по-гаден!
— Ти си поискала развод.
— Ърл ли ти каза?
— Не е ли вярно? Нали току-що заяви, че той не лъже?
— Има ли значение, Декър? С брака ни е свършено.
— А жената, с която се среща?
— Тя е свястна. Ърл започна връзката си с Нанси едва след като всичко между нас приключи.
— Да, той ми каза същото. Наистина ли нямаш нищо против да получи попечителството над Санди?
— Ще си го поделим. Както вече ти казах, графикът му е много по-гъвкав от моя. За Санди няма да има толкова много стрес, ако прекарва работните дни с Ърл. Искам да се чувства добре, това е най-важното.
— Добре, откажи се от детето си, щом искаш.
Ланкастър го изгледа гневно.
— Какво право имаш да ми говориш така? Представа си нямаш в какво положение се намирам! Ти напусна и постъпи във ФБР. Затова не се връщай в моя град, за да ми казваш как да си живея живота. — Тя посочи вратата откъм неговата страна и добави: — А сега изчезвай от колата ми.
Декър излезе, но преди да си тръгне, каза:
— Работата е там, Мери, че понякога изпуснеш ли децата си от поглед дори за миг, може повече да не ги видиш.
После затвори вратата и си замина.
По-късно същия ден някой почука на вратата на Декър. Когато той отвори, изненадата му бързо премина в досада.
— Отдавна не сме се виждали — каза усмихнатият мъж в коридора.
Блейк Нати беше следовател в полицейското управление на Бърлингтън. Беше по-възрастен с шест години и навремето заемаше по-висок пост от него, но благодарение на уменията си Декър бързо го засенчи. Нати никога не бе крил колко го е яд на това.
Беше висок метър и седемдесет и три и тежеше около седемдесет килограма. Носеше костюм с кърпичка в предното джобче и позлатени копчета за ръкавели. Голямо конте.
— Какво правиш тук? — попита Декър.
Нати се усмихна още по-широко.
— Идвам от учтивост. Исках да ти кажа, че поемам разследването на случая „Хокинс“. Чух, че Мери се е отказала, след като си ѝ отправил някакви упреци. Трябва да призная, че това малко ме изненада, все пак бяхте партньори…
— Пак нищо не си разбрал, Нати, което показва, че изобщо не си се променил.
Усмивката на Нати се стопи.
— Както казах, исках да съм учтив. И да заявя, че не се нуждаем от услугите ти по случая.
— Разговаря ли с капитан Милър? Защото той няма нищо против да работя по това разследване.
— Милър е подчинен на шефа на полицията. А той е на друго мнение.
— Добре. Предполагам, че шефът все още е Питър Чилдрес.
— Същият. Ти не го ли нарече веднъж „арогантен задник“?
— Не беше само веднъж. И всеки път напълно заслужено.
— Не си прави труда да разследваш каквото и да било. Не виждам причина да оставаш в Бърлингтън. Спокойно можеш да си вървиш.
— Остават престъпленията, за които беше осъден Мерил Хокинс.
— Да, но те също са извън твоята юрисдикция. Разследването се води от полицейското управление на Бърлингтън и ако случайно си забравил, ти отдавна не си част от него.
— Няма закон, който да ми забранява да разследвам даден случай.
— Но има закон, който инкриминира намесата в текущо полицейско разследване.
— Значи в момента разследваш невинен ли е Хокинс?
— Не е твоя работа. Мога да наредя на някой от хората ми да те закара до автогарата. Има автобус за Питсбърг, който тръгва след два часа. А оттам можеш да хванеш полет до скъпия ти Вашингтон.
— Благодаря, но ще поостана.
Нати пристъпи напред — гърдите му почти опряха в корема на Декър — и вдигна поглед към него.
— Няма да ти се размине. Пречкаш ли ми се, ще те пратя в ареста. Надявам се, че съм ясен.
— Винаги си бил ясен, Блейк. Дори когато не си бил прав. Което е факт през повечето време.
— Ще си имаш проблеми с това его, Декър. Толкова е голямо, че не се побира дори в огромен тип като теб.
Декър затръшна вратата под носа му, върна се в стаята, седна на стола и се замисли.
Не се съмняваше, че Нати ще използва всяка възможност да изпълни заплахата си и да го прати в ареста. Само че Декър бе прекарал по-голямата част от живота си в плуване срещу течението. Нати беше досадна дребна пречка, нищо повече. Декър просто трябваше да внимава.