Декър предположи, че логичният избор на Хокинс би бил морфинът. Нали това предписваха в хосписите на безнадеждно болните си пациенти? Хокинс обаче е трябвало да бъде сигурен в качеството. Той не би дал на жена си некачествена дрога, която някой е забъркал в кухненската си мивка, а навремето подобни „домашни“ наркотици се срещаха често.
Декър си спомняше добре, че някои пласьори предлагаха чиста стока. Тя не се произвеждаше в домашни условия, а се крадеше от аптеки и болници. Цената ѝ бе висока именно заради качеството. Така човек получаваше повече срещу парите си и знаеше какво си инжектира. Шансовете да удължиш наркоманското си съществуване се увеличаваха.
Да, реши Декър, Хокинс би търсил тъкмо такава стока. Ако нещо му бе направило впечатление по време на следствието и процеса, това беше абсолютната всеотдайност на този човек към съпругата му. И все пак у него не бяха открити наркотици.
Декър затвори очи. В портфейла на Хокинс имаше петстотин долара. Тези пари от продажбата на откраднатото ли бяха дошли?
Но как бе възможно да пренесе всички вещи, които се предполагаше, че е задигнал, при положение че никой не беше видял кола? Не бе изключено да е бил с крадена кола и да не са го забелязали. А после да е дошъл дотук, за да се опита да размени откраднатото за дрога. У Хокинс имаше пари, следователно можеше да е вървял под дъжда, след като се е отървал от крадените вещи, и ченгетата да са го арестували тъкмо когато е търсел най-подходящите наркотици за съпругата си.
Само че той никога не бе нарушавал закона, нямаше дори глоби за неправилно паркиране. Не изглеждаше правдоподобно такъв човек да убие четирима души, след което да тръгне спокойно по улиците, за да продаде откраднатото и да търси наркотици. И то в проливен дъжд. Освен това, ако беше извършил убийствата, то трябва да е бил наясно, че полицията ще търси убиеца.
Декър отвори очи.
По време на разпита онази нощ Хокинс искрено се учуди, че го обвиняват в убийство. Тогава с Ланкастър бяха предположили, че се преструва.
Декър пак затвори очи и се върна отново в онази стая за разпити. Седеше срещу човека, обвинен в убийството на четирима души, включително на две деца. Плъзна по масата снимките на жертвите и попита:
— Познавате ли тези хора?
Хокинс не погледна снимките.
— Погледнете ги.
— Няма да ги гледам. Не можете да ме накарате.
Но Хокинс все пак погледна крадешком към снимката на Абигейл Ричардс. И направи гримаса, сякаш му призлява. Тогава Декър си помисли, че това издава гузна съвест. А сега?
— Дайте ни име, господин Хокинс — бе казала Ланкастър. — Име на човек, с когото сте се срещали тази вечер. Или на някой, който ви е видял. Ще проверим думите ви и ако се потвърдят, ще излезете оттук напълно свободен.
Хокинс така и не им бе съобщил име. Сега, когато Декър се фокусира точно върху този момент, си спомни, че забеляза нещо в изражението му, което май го нямаше по-рано.
Примирение.
— Ей, Декър!
Той се извърна към току-що спрялата до него кола. Шофьорът беше свалил прозореца си. Декър изруга тихо.
Блейк Нати, наперен както обикновено.
— Мисля, че бях ясен.
— Не те разбирам, Нати.
Той погледна още веднъж към колата и с изненада установи, че на предната седалка се вози Сали Бримър, която му се стори доста смутена.
— Казах ти, че не можеш да разследваш този случай.
— Не, каза ми да не се намесвам в твоето разследване — отговори Декър и се огледа театрално. — Не виждам някой да ти пречи. Аз просто се разхождам. А вие, госпожице Бримър? Виждате ли някой тук да пречи на полицейско разследване?
Бримър сякаш искаше да потъне вдън земя. Усмихна се неловко и отвърна:
— Не ме набърквайте в това, момчета.
— Умница! — каза Нати с мазна усмивка, преди да се обърне отново към Декър. — Може би ти също трябва да поумнееш. Не ми се иска да те арестувам.
— Убеден съм. Защото в противен случай срещу управлението ще бъде заведено федерално дело, което ще се стовари върху главите ви като ядрена бомба. И колкото и да си се подмазвал на шефа си през годините, това няма да те спаси.
— Мери си думите!
— Точно това правя, Нати, всеки ден.
— Ако продължиш да ми говориш по този начин, дебелият ти задник отива зад решетките! Гаранция!
— В такъв случай ще получиш още едно дело — за нарушаване на Първата поправка. Подозирам, че в управлението няма да има достатъчно адвокати да разчистват всички глупости, които вършиш. Освен това новината най-вероятно ще стигне и до националните медии. — Декър погледна към Бримър и каза: — Вие работите в отдел „Връзки с обществеността“. Искате ли да попаднете в епицентъра на подобен скандал, госпожице Бримър?