По онова време Ланкастър още не беше пропушила. Това стана по-късно, когато двамата с Декър започнаха да прекарват все по-голяма част от времето си в компанията на мъртъвци и в опити да заловят убийците им. В онези години Ланкастър тежеше повече, но в границите на здравословното. Беше си спечелила репутацията на спокойно, методично ченге, което влиза във всяка ситуация с няколко предварително съставени плана как да се справи с нея. Нищо не бе в състояние да я извади от релси. Още като патрулен полицай тя беше получила куп похвали и награди за проявена находчивост и хладнокръвие. Ставаше въпрос за опасни ситуации, в които обаче никой не бе пострадал. По същия начин действаше и в отдел „Убийства“.
На Декър, от друга страна, му се носеше славата на най-смахнатия кучи син, който някога е носил полицейска униформа в Бърлингтън. Но никой не можеше да отрече огромния му потенциал в правоохранителните органи. И този потенциал се разгърна напълно, когато постъпи в отдел „Убийства“ и негова партньорка стана Мери Ланкастър. В кариерата им нямаше нито един неразрешен случай. Рекорд, на който всяко друго полицейско управление в страната, голямо или малко, само можеше да завижда.
Двамата се познаваха отпреди, тъй като бяха учили заедно в полицейската академия, но пътищата им рядко се пресичаха до момента, в който свалиха униформите и облякоха цивилните дрехи на следователи в отдел „Убийства“.
Декър върна лентата на спомените към онази нощ, а Ланкастър го наблюдаваше от ъгъла на дневната.
— Ченгетата получили сигнал за нарушаване на реда. Обаждането постъпило в девет и трийсет и пет. Пет минути по-късно пристигнали два патрулни автомобила. Колегите огледали периметъра и влезли в къщата. Предната врата била отключена.
Декър пристъпи към друга част на помещението.
— Жертва номер едно, Дейвид Кац, открит тук — каза той и посочи едно място до вратата на кухнята. — Трийсет и пет годишен. Два изстрела. Първият в лявото слепоочие, вторият в тила. Всеки от тях смъртоносен. — Той посочи друго място, непосредствено до вратата. — Тук имаше бирена бутилка. С отпечатъците на Кац. Беше здрава, но бирата се беше разляла по пода.
— Кац имаше ресторант в града, „Американ Грил“ — добави Ланкастър. — Отбил се на гости.
— И никакви улики, че той би могъл да е мишената — заяви Декър.
— Никакви — потвърди Ланкастър. — Просто се озовал на неподходящото място в неподходящия момент. Като Рон Голдман в случая „О Джей Симпсън“. Лош късмет.
Влязоха в кухнята с мръсен линолеум, издраскани шкафове и ръждясала мивка.
— Жертва номер две, Доналд Ричардс, но всички го наричали Дон. Петдесет и четири годишен. Кредитен инспектор в банка. Огнестрелна рана в сърцето, лежеше тук. Смъртта беше настъпила мигновено.
Ланкастър кимна.
— Познавал е Кац, тъй като преди време банката му одобрила кредит за „Американ Грил“.
Декър се върна в дневната и вдигна поглед към стълбите. Качиха се горе и той посочи две врати, разположени една срещу друга.
— Идва ред на тези две спални — каза, бутна лявата врата и влезе. Ланкастър го последва. — Жертва номер три. Абигейл Ричардс, Аби. Дванайсетгодишна.
— Била е удушена. Лежеше на леглото. Следите по врата показваха, че убиецът е използвал въже, което е отнесъл със себе си.
— Нейната смърт не е била мигновена — добави Декър.
— Борила се е яростно за живота си.
— А под ноктите ѝ беше открита ДНК на Мерил Хокинс — изтъкна Декър. — Така че в известен смисъл тя го е победила. — Той излезе от стаята, прекоси коридора и отвори вратата отсреща. Посочи едно място до стената и продължи: — Жертва номер четири. Франки Ричардс. Четиринайсетгодишен. Току-що постъпил в гимназията. Открит на пода. Една-единствена огнестрелна рана в сърцето.
— Намерихме наркотици и пособия за разфасоване на дози, както и достатъчно пари, скрити в стаята, за да стигнем до извода, че дрогата не е била само за лични нужди. Франки Ричардс е бил пласьор, но не успяхме да открием връзка с убийствата. Разкрихме кой го е снабдявал — Карл Стивънс. Дребна риба, нямал е мотив да убие четирима души. Освен това имаше желязно алиби.
Декър кимна.
— Добре, ние с теб получихме обаждането в десет и двайсет и една. Качихме се в колата и пристигнахме четиринайсет минути по-късно.
Той се облегна на стената и надзърна през прозореца към улицата.