По-интересни в случая бяха изгарянията по челото. Дулото на пистолета или беше опряно в кожата, или на няколко сантиметра от нея. Белезите наподобяваха изгаряне с нагорещено желязо. Нямаше да ги има, ако дулото е било на метър и половина, два. Изгарянето всъщност бе причинено от нагорещените газове, излетели след натискането на спусъка.
Декър погледна Ланкастър, която надзираваше работата на криминалистите. Двамата униформени полицаи пред вратата изглеждаха уморени и отегчени. Джеймисън наблюдаваше случващото се с интерес. Ланкастър най-после отиде при Декър и Джеймисън я последва.
— Взехме показания от служителите в хотела. Никой не е видял нищо, никой не е чул нищо.
— Също като в онази нощ, когато Хокинс е влязъл в къщата на Ричардс и е убил четирима души — отвърна Декър.
— Съседните стаи са свободни. Освен това е възможно убиецът да е използвал заглушител.
— Когато живеех тук, задната врата на хотела никога не се заключваше — каза Декър. — Убиецът е могъл да влезе и излезе оттам, без никой на рецепцията да го види.
— Ще проверя. Вратата на Хокинс беше заключена, докато ти не я изкърти.
— Вероятно сам е пуснал убиеца да влезе — предположи Джеймисън. — Освен това хотелските врати обикновено се заключват сами при излизане от стаята. Определиха ли кога е настъпила смъртта?
— Според предварителната преценка на съдебния лекар Хокинс е убит между единайсет и полунощ.
— Значи сме се разминали за малко. Ако бяхме дошли първо тук, вместо да ходим до Ричардс…
— Откъде да предположим? — отвърна Ланкастър.
— Декър?
Той се обърна и видя жена със синя туника, син панталон и калцуни. Беше една от криминалистите — трийсет и пет-шест годишна, червенокоса, висока, стройна, носът ѝ обсипан с лунички.
— Кели Феъруедър — каза той.
— О, не си ме забравил! — усмихна се тя.
— Че как да те забравя? — отвърна Декър без следа от ирония.
Феъруедър погледна мъртвеца и каза:
— Помня го.
Ланкастър се присъедини към тях.
— Точно така! Ти обработи местопрестъплението в къщата на Ричардс.
— Да, беше през първата ми година. Четири жертви, две от тях деца. Ама че въведение в професията! Какво правиш тук, Декър?
— Опитвам се да си изясня някои неща.
— Желая ти успех. Винаги съм смятала, че Хокинс заслужаваше смъртоносна инжекция. Знам, че това не оправдава случилото се тук.
— Не го оправдава — каза твърдо Ланкастър.
Феъруедър прие думите ѝ като неособено тънък намек да ги остави насаме.
— Беше ми приятно, Декър.
Когато тя излезе от стаята, той застана срещу мъртвеца, седнал на фотьойла като статуя. Ланкастър и Джеймисън направиха същото.
— И така, убиецът се приближава до Хокинс, който седи на този фотьойл, опира пистолета в челото му и натиска спусъка — каза Декър. — И май няма никакви следи от борба.
— Може да е заспал — предположи Ланкастър.
— След като е пуснал някого в стаята, Хокинс се е върнал на фотьойла и е заспал? — попита Джеймисън.
— Той спомена, че взема дрога — каза Декър. — Намерихте ли нещо?
Ланкастър поклати глава.
— Нищо. Нито тук, нито в банята. Никакви смачкани опаковки или празни шишенца. Само малък платнен сак с дрехи и няколко банкноти в портфейла. Аутопсията ще покаже дали в кръвта му има наркотици.
Декър отново обходи с поглед стаята, за да запечата и най-малката подробност в съзнанието си. Вече я беше огледал добре, но реши да го направи още веднъж.
Напоследък паметта му изневеряваше, а той не искаше да пропусне абсолютно нищо. В момента сякаш правеше второ копие на снимка.
Жълтеникавият оттенък на кожата на Хокинс беше отстъпил място на почти прозрачна бледност. Това бе обичайно следствие от спирането на кръвообращението. Поне болестта нямаше да го измъчва повече. Смъртта беше попречила на метастазите да разядат тялото му. Декър смяташе, че бързият куршум е за предпочитане пред бавната и мъчителна смърт. И все пак ставаше въпрос за убийство.
— Мотиви? Потенциални заподозрени? — попита Ланкастър.
— Не бих искал да изтъквам очевидното, но Сюзан Ричардс още ли живее в града? — попита Декър.
— Да.
— Бих започнал от нея — каза Декър.
Ланкастър си погледна часовника.
— Ще отида у тях и ще я доведа в управлението. Можем да я разпитаме там.
— Това означава ли, че искаш да се включим в разследването? — намеси се изненаданата Джеймисън.