Арт Матюз бе въведен на разпит след опит за бягство.
Когато видя полицаите на прага на студиото си, той се шмугна край тях и хукна. Двамата бяха дошли да му кажат, че не е обект на подозрения, а го молят да помогне на следствието с данни, които може би са му известни. Поведението му обаче ги постави нащрек и те го подгониха. Арт хукна на зигзаг между движещите се насреща коли и не след дълго се предаде, за да не попадне под гумите на някоя от тях. Полицаите веднага обискираха студиото и се върнаха с богат материал от всевъзможни порнографски сцени.
По време на целия разпит Матюз не престана да бърбори възбудено, което накара Руни да се усъмни, че е под въздействието на солидна доза кокаин. Веднага призна, че се занимава с „мека“ порнография, но едва когато един полицай внесе черно-бяла снимка на Холи, загуби и последните остатъци от самообладанието си. Все още не се сещаше, че може да поиска адвокат. Гласът му премина във фалцет. Призна, че я познава, че й е правил снимки. Облян в пот, почти на ръба на истерията, малкият човек се опитваше да си спомни къде е бил в нощта на убийството й и с всяка своя дума даваше поводи за подозрения. Когато призна, че е познавал и последната жертва, Диди, Руни усети как косата му се изправя. Беше повече от ясно, че ако иска да използва показанията му, трябва час по-скоро да му осигури юридическа защита и предложи на дребосъка да му намерят адвокат. После нареди да доведат лекар, за да провери дали арестуваният не е под въздействието на наркотици. Налагаше се да спрат разпита до появата на адвоката и докато евентуалното действие на възбудителните средства отмине.
Докато чакаха, дребният човек внезапно скочи. В ъгълчетата на устните му се бе събрала слюнка.
— Вие да не подозирате, че аз съм убил Холи? Защо ми е притрябвало да убивам момичето? Вие сте луди! Има някакво недоразумение!
„Боже мой! — помисли Руни — Сега пък се навря сам в подозрение за убийство!“ Напрежението нарастваше с всеки въпрос. Започнаха да му показват фотографиите на убитите жени една по една.
— Какво? Откъде накъде? Защо ми показвате тези жени? — квичеше Матюз. — Не съм ги пипал с пръст. Признах си, че съм познавал Холи. И Диди познавах, но какво от това?
Руни насочи разпита към фотографския бизнес и присъдата му преди години. Едва тогава Арт се уплаши съвсем сериозно. Поиска адвокат и отказа да отговаря на всякакви въпроси. Руни знаеше, че всичко, което е признал досега, може да не издържи в съда, особено ако защитата докаже, че признанията са дадени под въздействието на възбудителни и в отсъствие на адвокат. Човекът бе толкова уплашен и объркан, че би признал всичко, което му подхвърлят. Капитанът обаче бързаше. Беше възбуден от внезапното развитие на процеса, усещаше пулса на своя стар и позабравен полицейски инстинкт на преследвач. Заекът всеки момент щеше да влезе в капана. Не искаше да го изпусне. Опияняваше се от мисълта, че след толкова напразни, безрезултатни усилия, можеше да хване нишката на престъплението тук и сега, под носа на ФБР. Той изтълкува внезапното утихване на Матюз като проява на гузна съвест. Всички присъстващи разбираха, че щом въпросите опряха до убийствата, задържаният отказа да сътрудничи на полицията. Докато чакаха адвоката, Арт не престана да говори за своята невинност, като от време на време изтриваше с кърпа потта от голото си теме.
— Самият факт, че съм познавал Диди и Холи не означава, че аз съм ги убил. Това е някаква манипулация. — Погледът му скачаше по лицата на полицаите. — Да не би някой да ме е натопил? Някое гадно лайно ме е изтропало на полицията, така ли?
После му хрумна да се осведоми кога е умряла Диди, защото през цялата вечер бил с приятели. Казаха му и попитаха къде е бил предната вечер между девет и десет и половина. Арт отново се умълча. Щял да каже на адвоката си. Лекарят му направи няколко проби и даде заключение за отсъствие на всякакви стимуланти в кръвта, но посъветва полицаите да му дадат нещо за пиене заради обилното потене.
Най-после адвокатът дойде и двамата се усамотиха за консултация. След малко отново го въведоха в стаята за разпити и Руни започна да му задава отново всички въпроси. Оказа се, че предната вечер е филмирал порнографски сеанс, и затова не пожелал да признае. След като вече бе лежал в затвора за разпространяване на порнографски касети и снимки на малолетни, Арт се боеше да не попадне за втори път под същия параграф. Страхуваше се, че полицията ще подуши и за изнудванията. С всеки въпрос страхът му нарастваше и той ставаше все по-нервен. Когато стигнаха до убитите, възбудата му премина в истерия. Крещеше, че искат да го „натопят“, а някои от убийствата били извършени толкова отдавна, че не можел да помни къде е живял и какво е правил тогава. Възможно било да е бил и в затвора. Междувременно студиото му бе обискирано за втори път. Откриха допълнителен филмов материал от порнографски сеанси.