Наближаваше три през нощта, когато най-после го отведоха в килията. Бийн и Руни останаха да обработят материала от разпита. Капитанът имаше силно главоболие, но желанието му за работа се бе възвърнало и той за нищо на света не искаше да престава да работи, макар да беше сигурен, че Арт Матюз не е убиецът, когото търсят. Бяха установили, че по време на две от убийствата той е бил в затвора.
— Все още не могат да намерят твоята информаторка — забеляза Бийн.
— Мисля, че си загубихме времето с този нещастен дребосък, Джош. Копелето трябва да бъде арестувано, но не за убийство, а за порнография и вероятно за рекет.
— Значи ли това, че Лорийн Пейдж отново ще влезе в играта? — разпери отчаяно ръце лейтенантът.
— Не зная — въздъхна Руни. — Занеси материалите на шефа. Нека да види, че днес сме си спукали задниците от работа.
Бийн излезе с папките и той погледна часовника си. Бе твърде късно да звъни на Лорийн. Нямаше и време да поспи. Реши да вземе душ, да се избръсне и след около два часа да й се обади.
Тъкмо бръснеше дебелата си шия в банята, когато на вратата надникна лейтенантът.
— Какво има? Да не би Арт Матюз да е признал току-що, че е убил осем жени плюс Хейстингс? — усмихна се уморено той и изключи самобръсначката.
— Напротив, плаче, та се къса долу в килията си. Може да размекне и най-коравото сърце. Адвокатът му не желае да го притискаме с обвинения, щом е готов да признае какво е правил в нощта на последното убийство. Той вече си спомни къде е бил по време на убийството на Холи. Няма да повярваш!
— Я да видим!
— Работил е до три през нощта в онази галерия, срещу любимия ти индиански ресторант, а една от свидетелките му се казва… Лорийн Пейдж! Ако ФБР го пусне по това дело, той ще легне за не по-малко от пет години заради порното. Жалко, че загубихме цяла нощ с него! На всичкото отгоре отвън са се струпали журналисти. Някой им подшушнал, че най-после сме заловили заподозрян.
— Дали не е същият, който ни подшушна да хванем Арт Матюз? След малко смятам да говоря с тази двулична кучка. Знаеш ли, че ФБР са повикали и Ендрю Фелоуз? Ти по-добре се навъртай тук. Кафето скоро ще отвори.
Вече наближаваше пет и половина. Изведнъж му хрумна, че е глупаво да чака сутринта, за да говори с Лорийн. Какво от това, че ще я събуди? Много важно! А защо направо не отиде до жилището й? Това като че ли беше най-добрият начин за действие.
Докато излизаше от двора на участъка, колата му се размина с колата на ФБР. На задната седалка пътуваха двама от агентите. Свежите им, отпочинали лица и блестящите очи с нищо не подсказваха, че са ги вдигнали от сън в този безбожен час. Руни изруга. Арт Матюз бе очевидно една от безумните теории на Лорийн. Впрочем тя не беше на съвсем погрешен път. В края на краищата бе осигурила лице, което познава две от жертвите. Липсваше обаче всякаква връзка със Стивън Янклоу. Дали не трябваше да си поиска обратно всички пари, които й бе дал? Може би трябваше да я арестува и да плюе на това, че тъкмо тя е свидетелката, която така упорито търсеха. Искаше му се да я стисне за мършавата шия и да я удуши. Колкото повече наближаваше, толкова повече нарастваше гневът му и когато влезе в блока, бе готов да експлодира. Трябваше да излее върху някого всичко, което му се беше събрало досега! Защо не и върху тази двулична курва!
Роузи скочи с изненадваща за килограмите й пъргавина, грабна халата си и хукна към вратата. Лорийн бе седнала в леглото.
— Колко е часът? — прозя се тя.
— Шест! Кой, по дяволите, звъни по това време?
Роузи отвори и веднага отстъпи. Руни стоеше облегнат на рамката.
— Идвам да те арестувам — извика той към Лорийн, без да погледне Роузи.
— Защо, за Бога? — Тя се загърна в жилетката си.
— Заради Арт Матюз, мила моя! Ти си била с него в нощта, когато… — Не можа да си спомни името на Холи и продължи: — Ти си шибаното му алиби за нощта на убийството! Ти!
— Затова ли си изпратил тук двете ченгета? За да ме арестуваш?
— Може и ФБР да са го направили преди мен. — Той хвърли шапката си на стола. — Те смятат, че ти си следващата. Време е!
— Ти си им казал за мен? — Лицето й потъмня от гняв. — Бил, каза ли им, че убиецът е нападнал и мене?
— Знаеш, че не съм, но смятам да им кажа. Ти ме прати за зелен хайвер, миличка! Пробутваше ми всякакви лайна и ми харчеше парите. Край! Опитах се да ти помогна, а за благодарност получих само лъжи и глупости.