— Матюз още ли е задържан?
— Доколкото знам, да. Сигурно си се объркала и не Янклоу, а Матюз те е нападнал с чук в галерията, докато сте закачали картините по стените.
— Глупости! — въздъхна Лорийн. — Той не е левак.
— Какво?!
— Арт Матюз е десняк, а убиецът е левак — според заключенията на съдебномедицинската експертиза и на патолозите. Даже Ендрю Фелоуз подчертава този факт в доклада си. Убиецът е левак. Той отваря жабката с дясната ръка, докато с лявата натиска главите им…
— Обличай се! Трябва да излезем.
— За нищо на света!
Руни извади бутилка бърбън от джоба си, отпи жадно и я разклати към Лорийн.
— Искаш ли?
Роузи гледаше ту него, ту Лорийн, която стана и протегна ръка. Тя сграбчи шишето и тръгна към мивката, но тъкмо се канеше да го излее, когато миризмата достигна ноздрите й. Вълна от желание се надигна в гърдите й. Да, искаше, искаше да пие! Поднесе бутилката към устата си и затвори очи в очакване.
— Лорийн, недей! — извика Руни. — Извинявай! Хвърли я! Ето, Лорийн, дай я на мене!
Стисна китката й и започна да дърпа, но тя се бореше здраво. Най-после успя да я изкопчи и започна да излива съдържанието в мивката. Чувстваше се нещастен и жалък. Лорийн се опита да издърпа шишето и той пусна водата. Силната струя плисна и изпръска сакото му.
— По дяволите! Целият съм мокър като парцал.
— Не сме ли всички само едни стари мокри парцали? — простена тя.
После свали няколко чаши от витрината.
— Предполагам, че всички ще пием кафе?
Някой потропа на външната врата. Роузи тръгна, но капитанът я спря.
— Остави това на мен.
Даде знак на Лорийн да влезе в спалнята, погледна през ключалката и каза на Роузи да отвори.
Двамата офицери попитаха за Лорийн Пейдж, но когато видяха Руни с чаша кафе, се смутиха.
— Сигурно сте дошли да я приберете?
— Да, капитане. — Единият разгъна заповедта и му я подаде.
— Оставете това на мене. И аз дойдох за същото. Ще я чакам и докато не я заловя, няма да мръдна оттук. Вие можете да се върнете в базата, освен ако нямате желание да ми правите компания.
— Не, капитане, връщаме се.
Те тръгнаха и Лорийн плахо пристъпи прага на спалнята.
— Защо направи това, Бил?
— Не зная. Сигурно съм бил луд.
Тя седна в креслото срещу него. Той се чувстваше неудобно с тези две жени и притеснено се наместваше на стола.
— Извинявайте, че донесох онази бутилка.
— Няма нищо — отвърна Роузи и тръгна към спалнята. Явно бе, че мястото й не е при тях.
— Изглежда приятна жена — подметна той след нея.
— Роузи е чудесна! — Лорийн стана и си доля кафе. — Не искаш ли да чуеш докъде стигнах снощи?
Искаше му се да откаже, но я остави да разказва. Тя описа срещите си с Нала и с Крейг Лайт, после отново стигна до деня, в който бе нападната с чук. Монотонно, безизразно, систематично, без сянка от вълнение, разказваше как я спрял на улицата и я поканил в колата, как я откарал до паркинга на супермаркета и как се е отбранявала, за да се спаси.
— Беше много силен — поясни тя и описа как го е ухапала за врата, за да се освободи от него. — Ако не бяха семейство Самърс, сега щях да съм мъртва.
После с няколко думи се спря на разговора с тях и накрая призна, че е взела портфейла на Норман Хейстингс.
Руни слушаше със затворени очи. Искаше му се да скочи и веднага да я арестува.
— Има и още нещо, което в началото ми се струваше маловажно. Бутонелите на ризата му имаха емблема — поде отново. — Не бях се замисляла за това, докато не я видях върху една бланка в кабинета на мъжа ми, Майк. Помниш ли го? Той няма нищо общо с цялата история, но емблемата ми напомни за бутонелите и това ми даде ключ към разплитането на цялата история.
Лорийн продължи с пътуването им до Санта Моника и разговора на Роузи с консултанта, благодарение на който успели да сведат възможните заподозрени до минимум и да им направят снимки. Тя ги извади и му ги подаде.
— Мисля, че това е Стивън Янклоу — уточни тя, когато Руни стигна до снимката на блондинката в мерцедеса. — Мисля, че е травестит и сигурно се е снимал при Матюз и Лайл. Може би преди девет-десет години. Предполагам, че впоследствие Матюз е открил кой е той и е започнал да го изнудва. Подозирам, че Арт и Диди са работили в екип. Тя е била наемана за грима и перуките. Знаем със сигурност, че е гримирала Норман Хейстингс. Вероятно тя е предупреждавала Арт кои от клиентите на Лайл могат да бъдат изнудвани, защото те по принцип винаги са си получавали негативите. Разбрах, че вие сте разпитвали Лайл, нали?
Руни кимна. Не бяха успели да се доберат до нищо конкретно, за разлика от нея. Той не сдържа усмивката си. Тя беше и си оставаше страхотно ченге!