Вратата на спалнята се отвори и в коридора се разнесоха тежките стъпки на Роузи. Лорийн изохка от отегчение. Нима не можеше да остане поне за малко сама на този свят? Почти бе забравила, че се намира в чужд апартамент. Тя захапа юмрука си и се помоли Роузи да отиде в кухнята, но молитвата й бе напразна. Приятелката й влезе и приседна на края на дивана.
— Сериозно ли мислиш да се върнеш към детективската си практика?
— Не, Роузи. Никога няма да получа лиценз. Подигравах се със себе си.
— Грешиш! Ти си много добра. Чух всичко и се гордея с тебе. Как само разплете целия случай, стъпка по стъпка. Ти си наистина много умна.
— Всичко ли чу? — Тя се обърна и погледна пълното, загрижено лице.
— Да. А освен че си страхотно ченге, умееш и още нещо. Руни бе прав. Лъжеш много убедително.
— Предполагам, че вече си свикнала с това — засмя се Лорийн. — То е част от живота на полицая. Сградата гори отвсякъде, но ти хващаш мегафона и обявяваш, че „аварията е овладяна и място за тревога няма“.
Роузи я поглади майчински по гърба.
— Какво толкова, ако застанеш пред съда? Може и да не е чак толкова лошо. Може би децата ти трябва да знаят, че майка им се бори за предишния си живот, защото го заслужава. Те може и да изпитат гордост от това.
— Роузи, ти си отчаян оптимист!
— Може би, но като казвам това, аз мисля и за себе си. Струва ми се, че ще свикна с тази работа. Тя е определено по-интересна от лепенето на пликове, даже и от компютрите!
Лорийн се освободи от прегръдката й.
— Ти не знаеш всичко. Работата не е само в алкохола и в проституирането… Аз убих дете.
Разказа как е напуснала полицията, след като е застреляла момчето. Роузи слушаше без да я прекъсва. Симпатия изпълваше сърцето й. Накрая Лорийн се усмихна уморено.
— Това е. Сега ще взема един душ.
Четвърт час по-късно телефонът иззвъня.
— Тя е в банята, капитан Руни. Да я извикам ли? — отвърна Роузи.
— Имам лоши новини, Роузи — закашля се той. — Арт Матюз се е самоубил.
— Боже! Но как, как е успял да…
— Предупреди Лорийн, че при това положение не мога да я укрия.
— След колко време ще дойдат да я вземат?
— Вече тръгнаха.
Роузи погледна към вратата на спалнята.
— Тя ще бъде готова, капитан Руни.
Под душа Лорийн пееше: „Бягай, зайче, бягай, бягай!“
Глава 16
Джейк слушаше без да я прекъсва. Бе помислил, че от спешна помощ се нуждае самата Роузи, и въздъхна с облекчение, когато малко по-късно я видя пред вратата на блока трезва като камък. Още щом влязоха в апартамента, тя сложи пръст на устните си и взе да обяснява шепнешком, че Лорийн била свидетелката, която убиецът нападнал с чук и която полицията издирвала през последните месеци. След малко обаче щели да я арестуват и така всичко, което била постигнала с толкова усилия, щяло да пропадне. Тя пак щяла да се върне към бутилката, даже преди малко се зарекла да го направи!
Той не можа веднага да проумее всичко. Само фактите бяха достатъчни, за да го хвърлят в шок. Лорийн всъщност помагала на полицията, с одобрението на своя „партньор“, започна отново Роузи, но не можа да продължи, защото Лорийн излезе от спалнята и изненадана поздрави Джейк.
— На закуска ли си канен?
— Не. Дойдох да ви взема за събрание.
— Да не си полудял? Освен това аз не бива да напускам жилището.
— Аз отивам да се обличам — каза Роузи и смигна тайно на Джейк.
Лорийн започна да мие чашите от кафето.
— Какво ти каза Роузи? Че съм искала отново да се пропия, нали?
— Може би сама не разбираш, Лорийн, но ти вече преодоля бариерата. Аз обаче искам да дойдеш с мен, защото според Роузи точно сега имаш нужда от морална подкрепа. Ела да чуеш останалите.
— Каза ли ти, че могат да ме арестуват всеки момент?
— Вярно ли е?
— Вярно е. Ще имам нужда от много силна подкрепа, Джейк.
— Тогава тръгваме ли?