— Едва тази нощ свързах отделните елементи в цялостна картина. Това е само хипотеза. Цяла нощ обмислях възможните варианти. Още не бях приключил разпита на Матюз, когато ФБР го пое. Но вие, господа, ми кажете как при тези камери и електроника в килиите го оставихте да се самоубие? Не търсете вината у мен. По това време аз дори не бях в участъка. Попитайте ФБР.
Агентите приеха обвинението с безизразни физиономии, сякаш не бяха чули нищо. Единият от тях, рус младеж с правоъгълна челюст, си водеше подробни записки по изложението на Руни.
— Сериозно ли се съмняваш в Брад Торнбърн? — попита Берило.
— Никога не съм споменавал името на Брад Торнбърн във връзка с този случай. Смятам, че не той, а брат му Стивън Янклоу е замесен в престъпленията.
Русият попита дали господин Янклоу отговаря на описанието, дадено от анонимната свидетелка. Той обясни, че никога не го е виждал, за да отговори със сигурност.
— Още не съм го викал на разпит. Зная само, че се е познавал с Хейстингс и че…
— Че какво? — заплашително се обади Берило.
Сякаш всички бяха против него. Руни подръпна носа си и пое дълбоко въздух. Вече съжаляваше, че им каза толкова много подробности.
— Задържах информацията, защото първо исках да проверя в архива, дали срещу Янклоу не е водено разследване за неморално поведение. Един от служителите в С&А спомена за подобно нещо. Досега не съм открил нищо. В крайна сметка хипотезата ми може да се окаже невярна.
Берило погледна часовника си.
— Прегледай всички досиета на Нравствения отдел, Бил, и докато не приключиш, няма да безпокоим семейство Торнбърн. Ако човекът, когото търсим, е Стивън Янклоу, ще ни трябват много силни доказателства, за да го задържим. Те са високопоставени, влиятелни хора. — Той се обърна към русия младеж и гледайки го право в очите, поясни: — С други думи, стойте далеч от всеки Торнбърн, докато не кажа противното.
Агентите излизаха от залата, без да прикриват раздразнението си от Руни. Берило му кимна да го придружи и щом влязоха в кабинета му, гневно затръшна вратата и поиска да знае що за игри са това.
— Само си върша работата — отвърна хрисимо капитанът.
— Стига, Бил, на кого ги разправяш тия? Ти си като препикан откак ФБР пое случая. Ако ми беше казал и половината на това, което разказа тази вечер, изобщо нямаше да се стигне до намесата на ФБР. Какво още пазиш в тайна? Съветвам те да ми кажеш всичко веднага. Къде е Лорийн Пейдж?
Ала Руни умееше да се скатава като стар войник.
— Тя е моят информатор, но едва тази вечер и аз самият разбрах, че се е познавала с Арт Матюз и че е била с него в нощта на едно от убийствата.
— Искам я веднага тук! Трябва да говоря с нея. Искам да зная точно в какво и докъде е бил замесен Матюз.
— Всичко е описано в досието му. Лежал е в затвора за рекет и порнография.
— И това ли е всичко?
— Изглежда. Позволи ми да се поровя по-надълбоко в миналото на Янклоу. Ще те държа в течение на всичко.
В кабинета му го чакаше Бийн. Ухилен до уши, Руни затвори с крак вратата след себе си. Беше им натрил навирените носове!
— Работа ни чака! — самодоволно подметна той.
— Какво става с Лорийн Пейдж? — Лейтенантът свали куртката си и я метна върху стола. — Мейнард и Хали казаха, че ти ще я арестуваш. Видели са те в апартамента й тази сутрин.
— Тя не се върна и аз тръгнах за участъка. Този отговор задоволява ли те?
— Страшно много работа си свършил от снощи насам — озадачено подметна Бийн. — Излиза, че си кръстосал града няколко пъти. Никога не си ми споменавал за семейство Торнбърн. Трябваше да им видиш физиономиите. Долните им челюсти бяха увиснали до пъпа. Ти направо им разказа играта! А само един час преди това се потупваха по раменете за Арт Матюз. Струва ми се, че прекалено много го притиснаха до стената. Горкият човек, изплака си очите. Тя ли ти каза да го задържиш?
— Не, разбира се! — вдигна вежди Руни. — Това си е изцяло моя секретна разработка, лейтенант! — Матюз вероятно е бил готов да признае, че е застрелял майка си, само да се отърве от тези гадняри. Беше уплашен до смърт, вероятно е разбирал, че може да попадне още веднъж в затвора за изнудване. Този път присъдата му би била осемнайсет години и малкият сводник е знаел това. А на онези пикльовци им трябваше просто един арестуван, все едно кой! Извадиха късмет, че Матюз се самоуби, защото ако беше попаднал на разпит при мен, резултатът щеше да бъде различен. На мен ми е ясно, че не тон е убиецът.
— Тогава защо ще се самоубива?