— Да не мислиш, че вярвам и една дума от всичко, което избълва преди малко? — саркастично се изсмя той. — Заплашвали са ме хора, много по-опасни от теб, мила!
— А брат ти? Той бил ли е заплашван?
— Това не е твоя работа! Махай се оттук! Веднага! Вън!
Брад изчака, докато стъпките й заглъхнаха по мраморния под, чу как външната врата се затвори с трясък и едва тогава набра телефона на адвоката си с молба незабавно да дойде в Бевърли Глен.
Лорийн видя синята светлина на патрулната кола още преди да стигне до оградата и тутакси скочи в храстите. Почти веднага след това до вратата застана Руни.
Брад наблюдаваше фигурата, която настоятелно звънеше на външната врата. За миг му хрумна, че може би Лорийн е решила да се върне. Той излезе на верандата и капитанът се представи на висок глас.
— Вкъщи ли е Стивън Янклоу? — попита Руни, като приближи по алеята.
Брад поклати отрицателно глава и го покани. Мъжът показа полицейската си карта и още веднъж повтори името си.
Лорийн наблюдаваше сцената от храсталака. Присъствието на Руни я поуспокои. Спомни си, че отзад имаше друг вход, който водеше право към спалнята на Брад. Искаше непременно да чуе разговора между двамата. Тя се прекръсти и се помоли алармената инсталация да е изключена.
Руни огледа красивата всекидневна и отказа питието, което Брад му предложи.
— Къде е брат ви, господин Торнбърн?
— Нямам представа. Защо питате?
— Мислех, че знаете. Ендрю Фелоуз се е отбил при вас днес преди обяд, нали? Хайде да сложим край на тези хитрости. Лорийн Пейдж тук ли е?
— Беше, но си тръгна.
— Знаете ли накъде замина?
— Не. Учуден съм, че не сте се срещнали. Тя излезе преди около десетина минути.
— Господин Торнбърн, няма да ви отнема много време. Нужна ми е само една снимка на брат ви. — Руни пристъпи към рояла и вдигна една от наредените върху капака му снимки. — Това ли е той?
— Не, това е баща ми. Ще му кажа утре да ви изпрати снимката си.
— Бих искал сега да видя една.
— Необходимо ли е?
— Да, сър. Разследваме серия убийства.
Брад излезе. Полицаят остана прав, загледан в пода. Знаеше, че стъпва по несигурна почва. Намираше се в дома на почтени и уважавани граждани без всякакво разрешително или заповед и изискваше снимки на член от семейството. Бе въоръжен единствено с хипотезата на Лорийн. Той отиде до телефона и набра номера й.
— Още я няма — отвърна му Роузи.
— Нека да ми се обади веднага щом се прибере.
Пред къщата спря автомобил. Дали Янклоу не се прибираше? Сърцето му се сви, когато чу Брад да обяснява, че е дошъл полицай. Последва дълъг полугласен разговор. След малко вратата се отвори и Брад въведе нисичък, плешивеещ мъж с очила и дипломатическо куфарче.
— Запознайте се с Алфред Кофк.
Двамата си стиснаха ръце. Руни веднага позна един от най-известните криминални адвокати в Лос Анджелес.
— Искали сте снимка на моя клиент Стивън Янклоу, ако правилно съм разбрал? — Кофк седна и отвори куфарчето си. — Имате ли прокурорско решение за достъп до този дом?
Руни обясни, че на този етап от разследването не е изискал заповед. Дошъл неофициално, а Брад Торнбърн доброволно го поканил да влезе.
— Защо ви е снимката на моя клиент?
— За да го изключа като заподозрян. — Руни се изчерви до корените на косата си.
— Искам да зная защо досега никой не се е свързал с господин Янклоу по този повод и защо ви е притрябвало неофициално посещение в шест часа следобед?
Капитанът приседна на дивана. Усети, че се изпотява, но не от напрежение, а от усилието да сдържи гнева си. Разпитваха го, сякаш той бе виновната страна. Извади от джоба си сгънат на две лист.
— Искам да зная, отново неофициално, къде е бил Стивън Янклоу на тези дати. Тъй като в момента отсъства, моля доведете го утре сутринта в полицията. Нека да носи и снимката си.
— Защо ви е снимка, след като той ще дойде лично при вас?
— Една жена е била нападната неотдавна в многоетажен гараж. Смятаме, че нападателят, който се е нахвърлил върху тази жена, наша свидетелка, е замесен и в серията убийства.
— Искате да кажете — въздъхна с раздразнение Кофк, — че господин Янклоу е под подозрение за това нападение?
— Възможно е.
— И как се казва тази свидетелка?
— Лорийн Пейдж — намеси се Брад. — Проститутка, която полицията в момента издирва. Има заповед за арестуването й. Замесена е и в дело за изнудване.
— Вярно ли е? — вдигна вежди Кофк.
— Не мога да разкрия самоличността на свидетелката — размърда се неспокойно Руни.