Лорийн извади снимката. В една от следващите рамки намери втора фотография на същия мъж, поставена зад снимката на госпожа Торнбърн. Не можеше да каже със сигурност, дали това бе човекът, който се опита да я убие. Знаеше само, че е член на семейството, който иска да се превъплъти в Дела Торнбърн. На гърба все още личеше полуизтритият печат с името и телефона на фотографа. Над главата й се разнесе шум от нечии стъпки. Време беше да се махне оттук.
Открехна вратата и веднага отстъпи зад нея. Гласовете се чуваха съвсем отчетливо. Дати не трябваше да излезе и да се покаже на Брад и Руни? Или да отиде направо в полицията и да се предаде. Щяха да й бъдат благодарни за двете снимки. Тя излезе на пръсти и тръгна по стълбата. Двамата мъже все още разговаряха, когато на горния етаж се разнесоха други стъпки. Нима Янклоу беше в къщата? Трябваше бързо да излезе. Беше вече на няколко метра от всекидневната, когато чу гласа на Брад.
— Сериозно ли е?
— Нямам представа. Утре ще се срещна с тях, за да разбера. Засега е най-добре да не се тревожиш излишно. Остави всичко на мен.
Лорийн беше вече близо до стълбите. За втори път й хрумна да влезе и да признае, че през цялото време е била в къщата. Защо обаче не долавяше гласа на Руни? Къде се беше дянал? Тя се обърна рязко и се притисна до стената, за да вижда по-добре стълбата. Имаше чувството, че някой я наблюдава в гръб.
— Мислиш ли, че в тази история може да има и частица истина? — уморено запита Брад.
Другият отговори, че засега не вижда причини за безпокойство. Нямал никакви съмнения относно сексуалните предпочитания на Стивън и щял да направи всичко възможно, за да ги запази в пълна тайна. Нужно било обаче първо да разговаря с него. Двамата мъже тръгнаха към преддверието и Лорийн се стрелна към кухнята. Няколко секунди след това те минаха на метри от притворената врата, зад която ги наблюдаваше.
— Има нещо, което ме безпокои, Алфред. Известно ли ти е дали майка е дала пълномощно на Стивън да се разпорежда със скъпоценностите й?
— Аз не водя личните сметки на госпожа Торнбърн. Те са в ресора на другия отдел. Във всеки случай утре ще проверя.
— Сигурен съм, че има някакво разумно обяснение. Зная, че след смъртта на мама бижутата й ще бъдат завещани на Стивън. Учудва ме само фактът, че нито един от двамата не ми е споменавал, че тя го е упълномощила да се разпорежда с тях преди смъртта й.
Лорийн не смееше да диша. Двамата бяха на крачка от нея. Можеше да се измъкне само ако алармата на задния вход се изключи, когато гостът излиза от портала. Тогава Брад щеше да изключи охранителната система. Тя започна бавно да пристъпва назад, когато думите на Брад я накараха отново да замръзне.
— Мислех, че онази работа е заличена напълно. Ти ми беше казал, че всички данни са иззети и случаят вече не съществува. А тази вечер Руни го спомена, сякаш го е прочел черно на бяло в полицейските архиви.
Кофк отново го увери, че на следващия ден ще провери всичко. Можел да даде пълни гаранции, че в архива не са останали документирани свидетелства, но не можел да гарантира дискретността на полицаите, участвали в разследването.
— Ами тогава… плати им, Алфред! Цената няма значение. Притиснала гръб до стената и с обувки в ръка, Лорийн се изтегляше към задната врата сантиметър по сантиметър.
— Правя каквото мога, Брад. Не съм всесилен. Не мога по никакъв начин да рискувам репутацията си. Имаш ли причини да смяташ, че Стивън би могъл да е замесен в тази история с убийствата? Ако имаш и най-малкото съмнение, трябва да ми кажеш веднага. Например онази свидетелка… Знаеш ли нещо конкретно за нея?
Лорийн чу как Брад гневно описа посещението й. Бил осигурен, че е дошла единствено с цел да измъкне пари от него.
— Ако се появи отново, зная как да се „погрижа“ за нея, така че завинаги да забрави този дом.
— Ти не ме разбра — прекъсна го другият. — Ако тя отново се появи, не трябва да предприемаш нищо! Абсолютно нищо! Миналия път успях да потуля нещата, но сега случаят е много по-сериозен. Става дума за убийства. Ако пресата подуши, че ти или брат ти сте замесени по какъвто и да било начин, ще бъдеш подложен на яростно преследване. Разбираш ли? Не предприемай абсолютно нищо, преди да се посъветваш с мен!
Брад го изпрати до верандата и след това се върна, за да изключи алармената инсталация.
Лорийн вече беше до задния вход. Отвори вратата и бързо се измъкна, но за свой ужас откри, че вместо в градината бе попаднала в гаража. Брад вече бе включил сигналната уредба и за нея бе невъзможно да се върне.
Гаражът имаше капацитет поне за шест возила. На стената до плъзгащите се врати ясно се виждаше редица от копчета, над които омразно блещукаше малка червена лампичка. Безопасен изход нямаше.