Руни седеше в патрулната кола и чакаше. Колата на Кофк мина край него и адвокатът го погледна през стъклото, но не спря. Полицаите не бяха открили нищо в колата на Лорийн и чакаха, както и самият капитан, тя да се появи отнякъде.
— Опасявам се, че е останала в къщата. — Капитанът почеса наболата си брада. Бе смъртно уморен. — Трябва да влезем вътре и да проверим. Поискайте разрешение от собственика да огледате градините и корта. Ако не я открием, закарайте колата й в полицията.
Лорийн се огледа. В гаража бяха паркирани ролс-ройс, два мотоциклета „Харлей Дейвидсън“, спортният автомобил на Брад и, разбира се, белият мерцедес. Беше сигурна, че ако се опита да го отвори, алармата веднага ще се задейства. Докога щеше да остане тук? До слуха й достигна далечен звън. Някой чакаше пред вратата на оградата. След малко вратите на гаража бавно се отвориха. Скрита зад единия от автомобилите, видя как Брад посочи вътрешността на гаража на един униформен полицай.
— Можете да разгледате гаража и градината, но в къщата не мога да ви пусна. — Брад не очакваше да види колата на брат си тук. Хрумна му неприятната мисъл, че Стивън се е върнал и се крие вкъщи. — Ще ви покажа градината зад къщата.
Лорийн изчака една минута, докато двамата се отдалечат на достатъчно разстояние, и се втурна навън.
Още преди да излезе от портала, съзря колата на Руни и се втурна към нея. Задната врата бе отворена. Тя я заобиколи и се хвърли на задната седалка.
Бил и полицаят чакаха своя колега до колата на Лорийн.
Руни дръпна дълбоко дима от цигарата и погледна часовника си. Минаваше седем. Стомахът му се свиваше от глад. Те видяха как полицаят се сбогува с Брад и тръгна към тях.
— Няма никого в градината и гаража, капитане. — На почти детското му лице се появи загриженост. — Господин Торнбърн иска да заключи всичко за през нощта. Какво ще ми наредите да правя по-нататък? Цялата къща е опасана от алармени инсталации. Торнбърн разговаряше с мен без да махне ръката си от бутона на охранителната система. Каза, че нямаме право да влизаме в дома му.
— Никого ли не видя?
— Огледах градините, корта, лятната къща, басейна. Тя не е там.
Руни тръгна към колата си, отвори вратата и замръзна.
— Не им позволявай да ме арестуват, Бил! — прошепна тя, легнала на задната седалка. — Моля те!
Той се изправи и махна на полицаите.
— Закарайте колата й в полицията. Аз ще тръгна след малко. Ще се видим в участъка.
Видя как единият младеж седна на волана и каза нещо на другия, който отиде до патрулната кола и извади от багажника комплект клещи. Младият атлетичен полицай се наведе да свърже проводниците, за да запали двигателя.
— Чакай да си спомня откога баща ми не ме е хващал да паля кола по този начин — пошегува се той.
Руни измина два километра и отби от булеварда. Лорийн щеше да се чувства по-удобно, ако беше ударил спирачките и я бе наругал. Капитанът обаче внимателно паркира, изключи колата от скорост и уморено се обърна към нея.
— Какво, по дяволите, си въобразяваш, че правиш, Лорийн? — Той удари с длан ръба на седалката.
— Виж! — Тя разви снимките и му ги подаде. — Бяха скрити зад фотографиите на майка му. Виж отзад. Можеш ли да прочетеш името на фотографа?
Руни извади джобния си фенер и се взря в избледнелия надпис.
— Какво пише? — Лорийн нямаше търпение да чуе името „Арт Матюз“.
— Виж сама. — Той й подаде снимката и фенера.
— „Профешънъл Фото Студио“ — прочете разочарована тя.
— Всъщност това нищо не значи. Може да е все пак Матюз или Лайл.
— Коя е тази дама?
— Това е мъж, Бил. Преоблечен и гримиран като жена. Искал е да прилича на госпожа Торнбърн. Мисля, че е Янклоу.
— Господи, Лорийн, нима не можеш да кажеш това ли е човекът, който те нападна?
— Не мога да кажа.
— Прекрасно!
— Тъкмо затова отидох у тях, за да го видя в лицето.
— Обеща ми, че ще стоиш вкъщи. Докога ще ме разиграваш?
Тя въздъхна. Край тях минаха една след друга патрулната кола и нейната, карана от младичкия полицай. Щом видя Лорийн на задната седалка, полицаят от патрулния автомобил спря и приближи.
— Всичко наред ли е, капитане?
— Както виждаш. — Руни посочи Лорийн с палец. — Намерих я. Продължавайте. Ще се видим в участъка.
Той се обърна към нея, щом двете коли отминаха.
— Вече нямаме избор. Трябва да те арестувам.
— Бях на събрание на алкохолиците. Мислех веднага след това да се върна, но…