В седем часа Янклоу даде клетва и се запозна с обвинителния акт в писмен вид. Безспорни доказателства за обвинение в убийство все още липсваха. Всички разбираха, че когато връчат на Кофк свидетелските показания на Лорийн и доказателствата срещу Янклоу, развитието на процеса ще навлезе в опасен етап, но все пак разполагаха с достатъчно основания да го задържат още двайсет и четири часа. Адвокатът и клиентът му получиха разрешение за едночасова вечеря в една от килиите и в девет часа отново седнаха на масата.
Докато двамата се съвещаваха в килията, Лорийн седеше на кафе и сандвичи с Бикърстаф.
— Мисля, че трябва да го притиснеш по-силно за хомосексуалните му прояви.
— Изнудването е много силен мотив за убийство. Ако двамата с Хейстингс са обсъждали как да…
— Разбира се, че са били изнудвани! — Тя се наведе към него. — Къде са скъпоценностите на майка му? Не можем да знаем дали ги е продавал със или без нейното разрешение, но те са добра основа за разпита по-нататък. Особено като имаме предвид, че тя е единственото му алиби за убийството на Хейстингс. С нея говорено ли е вече?
Бикърстаф избърса устата си със салфетката. Тонът на Лорийн го дразнеше, но си наложи да я изслуша търпеливо.
— Не ме учи какво да правя, Лорийн! Мисля, че мога доста добре да водя разпит на заподозрян. Според тебе Янклоу може ли да е убиецът?
— Да, защото има мотив. Рекет, вероятно доста продължителен.
— Нямаш обаче никакви доказателства. Това е само предположение. Трябва да посочим конкретен мотив за всяко едно от убийствата, а ние не разполагаме с такъв.
— Ами Кофк? — Тя наклони глава настрани. — Той се оказа по-мек, отколкото очаквах. Имам чувството, че се готви за отстъпление. На няколко пъти можеше да извади Янклоу от батака, но го остави да потъне. Защо?
— Защото знае, че сме го хванали здраво. Прочети това. — Той й подаде напечатан на машина лист. — Свидетелство на един пенсиониран полицай.
„Стивън Янклоу бе заловен да проституира в един от кварталите с «червени фенери». Бе предупреден официално, но след три нощи отново бе арестуван на същото място. При второто залавяне бе отведен в полицията и регистриран. Неговият адвокат откупи обвинението в нарушение на морала и плати на ченгето да изнесе протокола от архива. Кофк ще бъде поразен, когато научи, че клиентът, заради когото той рискува реномето си и даде подкуп, впоследствие е убил осем жени. Но не се оставяйте да ви изиграе. Той е корумпирана малка акула. Много е хитър. Силата му е в съда. Не можете да си представите какъв театър ще разиграе там и какво ще постигне в крайна сметка. Сега ще изглежда объркан, но ноктите му са остри като бръснач.“
В девет часа Янклоу и неговият адвокат отново бяха въведени в стаята за разпити. Бикърстаф повтори всички свои въпроси. Янклоу повтори дадените вече отговори. Отрече, че познава жертвите, и повтори алибито си за убийството на Хейстингс. Само на въпроса за собствената му сексуалност се поколеба. Притихна и след продължителна пауза призна, че някога е имал такива наклонности, но после се обрекъл на аскетизъм и вече не водел полов живот. От десет години нямал никакви сношения с мъже. Почти разплакан призна, че понякога обличал женски дрехи, но само тези на майка си. Никога не бил излизал извън дома си в такова одеяние. Снимките, които му били показани преди два часа, били направени преди много, много години.
— Кой направи снимките, господине?
Янклоу отново се просълзи и подсмръкна.
— Арт Матюз или някой негов асистент.
— Къде?
— В Санта Моника — отвърна той и се изсекна в кърпичката.
— Изнудвал ли ви е Арт Матюз, господин Янклоу?
— Не. Повече от десет години не съм се виждал с този жалък човек.
— Кой ви гримира за снимките?
— Може да е бил Дейвид.
— Дейвид ли?
— О, стига! Много добре знаете кого имам предвид. Онзи Дейвид Бъроуз. Диди!
— А Дейвид — Диди Бъроуз изнудвал ли ви е?
— Не. Защо постоянно ме разпитвате за това? Казах вече, че никога не съм бил изнудван. Нито от Арт, нито от Бъроуз. Не съм ги виждал от онзи сеанс преди повече от десет години.
Бикърстаф си играеше с молива.
— Твърдите, че не сте обличали женски дрехи от много години.
— Точно така!
Агентът му подаде снимката в белия мерцедес. Обвиняемият прехапа устни. На лицето му се изписа отвращение.
— Това не съм аз.
— Моля ви, погледнете по-внимателно, господин Янклоу. Вие ли сте на снимката или не?