Янклоу мълчеше с вкопчени в масата пръсти.
— Свалете вратовръзката и разкопчайте ризата си. Лорийн стисна ръката на Руни. Янклоу започна бавно да се съблича. С широк жест свали вратовръзката си и разкопча копчетата, като през цялото време хвърляше лъстиви погледи на двамата мъже. Накрая рязко разтвори ризата си.
Бикърстаф скочи на крака и се взря в шията му, закривайки с тялото си самия Янклоу. Лорийн също бе на крака.
— Отдясно на врата ви виждам белег. От какво е той?
— Имам немска овчарка — сви рамене обвиняемият. — Ухапа ме преди няколко седмици, тоест преди два месеца. Попитайте брат ми, той беше там.
Агентът седна и помоли един от полицаите да се свърже по телефона с Брад Торнбърн. Янклоу се закопчаваше.
— Използвали ли сте някога колата на Норман Хейстингс?
— Може би, не си спомням точно. Всъщност да, но не съм я шофирал. Веднъж седнах в колата му да поговорим. О, да! Спомних си. Седях и говорех с него в колата му и точно в този момент от носа ми потече кръв.
— Кога стана това?
— Помолих го да ми даде носната си кърпичка. Брад беше наблизо и видя. Както виждате, имам и свидетел. — Той стана и разкопча панталона си, за да прибере ризата си и дяволито погледна агента. — Никого не съм убивал. Никого не съм нападал. Аз съм невинен човек. А сега искам да си отида вкъщи. Уморен съм.
— На коя седалка бяхте и на коя дата стана това?
Янклоу демонстративно се прозя.
— Мисля, че бях седнал на мястото на шофьора. Струва ми се, че беше на шестнадесети. Тъкмо затова на следващия ден не можах да отида на работа. Чувствах се зле и прекарах деня при майка си.
Бикърстаф започна да събира папките.
— Можете да напуснете, господин Янклоу. Ние, разбира се, ще проверим достоверността на вашите твърдения и алиби. Ще се срещнем с госпожа Торнбърн и брат ви. Необходимо е да дадете обяснение къде сте били на датите, за които тази вечер нищо не можахте да си спомните.
— Разбира се! Ще проверя в бележниците си и господин Кофк ще ви съобщи къде съм бил. Както казват в киното, ще поддържаме връзка.
— Той го освобождава? — Лорийн гледаше в недоумение Руни. — Нима ще го пуснат.
— Така изглежда — глухо отвърна той.
— Не е ли ясно, че това е той? Повече от ясно! Очевидно е!
— Това не е краят. С него и по-нататък ще си имаме работа. Тя стана и ритна стола.
— Ами аз? Аз не съм ли човек? Виж този белег! Исусе Христе! Ами всички тези жени, убити и обезобразени с чук? Руни, ако сега го пуснат, той вече никога няма да бъде подведен под отговорност за същото.
Столовете в другата стая изскърцаха, сякаш за да потвърдят опасенията й. Кофк помагаше на Янклоу да стане от масата. Лорийн блъсна Руни и се втурна към вратата.
— Недей! — извика той и я сграбчи. — Не се показвай, Лорийн!
— Кълна се в Бога, няма да го оставя да се измъкне така! — Тя се мяташе, за да се освободи от ръцете му, но той я държеше здраво.
— Той вече се измъкна. Седни и се успокой!
След като Янклоу и Кофк заминаха, всички се събраха в стаята за разпити. Настъпи тягостно мълчание. Бикърстаф вдигна безпомощно ръце. Права, с ръце на кръста, Лорийн гледаше ту единия, ту другия, сякаш още не можеше да повярва, че са го изпуснали.
— Сложете ми микрофон! Ще го накарам сам да се разкрие! Кълна се в Бога, че ще вкарам в затвора това лайно, каквото и да ми струва!
Агентът се усмихна уморено.
— Надявах се, че ще предложиш точно това. Сега иди вкъщи и се наспи добре. Утре сутринта ще говорим пак.
Бийн я откара в Пасадена и остана да спи в патрулната кола пред блока. Бикърстаф го бе предупредил да не се отделя от нея нито за минута. Янклоу прекрасно знаеше коя е свидетелката и можеше много лесно да научи адреса й. Според инструкцията на следващия ден двамата трябваше да обиколят магазините, за да й купят прилични дрехи, и веднага след това да се явят в полицията. Лорийн бе единствената свидетелка, с която разполагаха, за да разплетат делото. Трябваше да бъде опазена на всяка цена.
Рано на следващата сутрин тя се отправи към една от търговските улици на града в компанията на Роузи и Бийн. Избра елегантен костюм и млечнокремава блуза. Полата бе права и дълга до прасеца. Страничната, стигаща до бедрото цепка и широкото лежерно сако още повече подчертаваха дългите й крака. Без да се колебае, Лорийн го допълни с комплект чанта и обувки от мека гладка кожа. Знаейки, че ще носи и микрофон в дрехите си, тя си избра и комплект фино бельо. Следващата спирка бе фризьорският салон. Поръча фризура със сешоар, маникюр и лицев масаж с грим, докато спътниците й стояха и чакаха със зле прикрито нетърпение. След около три часа реши, че вече е готова, и тримата се отправиха към полицията. Минаваше обяд.