— Благодаря, Бил. — Тя затвори жабката.
Руни подръпна носа си.
— Тегли една майна на всичко и тръгвай!
С тези думи той винаги изпращаше хората си в акция. Лорийн бе трогната и за да скрие благодарността си, затвори вратата и потегли към Бевърли Глен. Пътят дотам беше около час и четвърт.
След нея потегли камионетката на фирма за химическо чистене. Отпред в кабината седяха двама полицаи, преоблечени като разносвачи на пране. Отзад бяха Руни, Бикърстаф и още един агент на ФБР. Скоро мустангът на Лорийн се отдалечи доста, но те не се стараеха да го догонят, защото можеха да следят и микрофона, и самата кола на мониторите.
Тя паркира точно пред вратата на оградата, за да се вижда добре от къщата, и натисна звънеца. Камионетката спря на значително разстояние от нея.
— Кой е?
— Лорийн. Пусни ме! — Тя разпозна гласа на Брад.
— Сама ли си?
— Не. Идвам с радиофицирана камионетка с две ченгета. Какво, по дяволите, си мислиш. Брад? Хайде, пусни ме!
Порталът се отвори и той излезе на верандата.
— Какво си направила със себе си? — намръщи се той, докато я наблюдаваше да приближава по алеята.
— Прекарах един ден в козметичния салон — разпери ръце тя. — Добре ли изглеждам?
— Какво искаш?
— Да поговорим — засмя се тя. — Защо си толкова подозрителен? Ето чантата ми. Можеш да провериш какво има вътре. — Подхвърли му чантата си и той я пое, но не я отвори.
— Нямам какво да ти кажа.
— Все пак нека да вляза за малко. Какво ще кажеш за едно кафе?
Брад се обърна, огледа преддверието, после се обърна към нея. Тя чакаше на долното стъпало.
— Заминавам. Моментът едва ли е подходящ за кафе.
— Защо поне не чуеш за какво съм дошла? Имам сериозен повод.
— Разбирам. — Той се обърна и влезе. Лорийн го последва. Тя хвърли поглед нагоре към спалните. Дали той беше тук?
Дали не ги наблюдаваше отнякъде? Навсякъде цареше спокойствие. Не се мярна нито една сянка, не трепна нито една завеса.
В кухнята Брад изсипа съдържанието на чантата й върху масата, хвърли един поглед и включи кафеварката. Лорийн седна и започна да събира нещата си.
— Успокои ли се?
Той извади бутилка вино от хладилника и си наля една чаша.
— Никога ли не носиш пантофи? — продължи със същия безгрижен тон тя.
— Какво означава всичко това? Повторение на миналата вечер ли?
— Научих, че брат ти е бил извикан на разпит.
— А не научи ли, че след това го освободиха?
— Подразбрах.
Той се облегна на шкафа и отпи от виното.
— Къде заминаваш?
— Във Франция.
— За колко време?
— Не зная.
— Какво искаш?
Лорийн запали цигара и той й подаде чашката с кафе. Все още я привличаше грацията на движенията му, дори и само докато налива кафе. Имаше великолепно тяло, но това, което го правеше толкова сексапилен, бе небрежността и лекотата на движенията му. Тя усети аромата на сапун.
— Къпал ли си се?
— Да, поиграх тенис. Щяхме да играем скуош с Ендрю, но той не иска да разговаря с мен.
— Защо?
— Изглежда, жена му е направила признания за фантазиите, от които страда — усмихна се той. — Тя си въобразява, че ние двамата сме родени един за друг. Това, разбира се, са само нейни илюзии.
— Въобразява ли си или ти вече си я чукал?
— Изглежда, много обичаш да говориш мръсотии. Какво значение има за теб дали съм я чукал или не?
— Само питам. Тя ми харесва. Впрочем и той също.
— Какво искаш?
— Пари.
— Колко вземаш на час? — Брад допи виното и изплакна чашата.
— О, не става дума за тарифа! Този път ти и Стивън ще се изръсите порядъчно.
— Стивън?
Лорийн отпи от кафето и го погледна изпод вежди.
— Хайде да не губим време. Искам пари, Брад. Не се успокоявай с това, че брат ти са го пуснали. Виж ме добре. Сега си представи, че съм застанала пред съда. Нима си мислиш, че съдията ще каже: „О, ами тя е само една проститутка. Боже, някакво си лайно, което по грешка е застреляло невинен юноша.“ Огледай ме внимателно. Аз изглеждам чудесно, умея да се държа добре. Мога да накарам всеки съд да слуша това, което им говоря, и да види белега на тила ми, който ще им покажа. Ще пуснат писалките и ще ме гледат в устата, когато се облея в сълзи и споделя с ужас това, което съм преживяла. Искам да те уверя, че мога да произвеждам сълзи като порой. Представи си как ще текат по бузите и брадичката ми, докато описвам какво направи с мен брат ти.
Брад бе объркан. Тя сякаш се раздвояваше, разтрояваше. Тази изискана, агресивна дама нямаше нищо общо с жената, която бе плакала в прегръдките му. Той изглеждаше толкова смутен, че Лорийн се почувства виновна. Прииска й се да го успокои. Издуха дима високо над главата си. Каква глупост!