— Не те познавам! — Лицето на Янклоу бе изкривено от ярост. — Изхвърли я, Брад.
Лорийн не мръдна от мястото си.
— Добре, изхвърли ме, но първо му обясни за какво става дума. Ако нямате парите в брой, ще се задоволя с няколко бижута на майка ви. Арт Матюз каза, че вземал добри пари за тях в Европа.
Янклоу щеше да се нахвърли върху нея, но брат му го сграбчи.
— Успокой се, Стивън. Виждал ли си я досега?
Двамата се отдалечиха. Лорийн се държеше за ръба на пианото. Краката й трепереха. Чу как Янклоу настоява, че никога не я е виждал и че това са лъжи.
— Лъжа, така ли? — приближи тя. — Добре, ще се видим — в съда.
Тя тръгна към кухнята, за да вземе чантата си и на излизане мина край тях. Тъкмо щеше да излезе навън, когато чу Брад да шепне:
— Дай ми го! Пусни!
Лорийн се обърна. Двамата се бореха за пистолет. Янклоу се опитваше да го насочи към нея, а брат му извиваше ръката му встрани. След кратка схватка той го изтръгна и Стивън рухна на долното стъпало, хванал с две ръце главата си.
— Ще получиш парите веднага щом успея да освободя сумата — глухо каза Брад.
— Нали имате бижута? Нищо ли не е останало? Арт казваше, че притежавате повече скъпоценности от английската кралица.
— Арт е мръсен крадец и изнудвач — изхлипа Янклоу.
— Да, такъв е — отвърна тя, — но досега това много не те притесняваше. Между другото полицията го арестува заради убийствата, нали знаете? Изглежда, е признал за две от тях, после се е уплашил и си прерязал вените със стъклата на очилата.
Пребледнял, Янклоу я наблюдаваше с празните си прозрачни очи. Лорийн усети, че стъпва на твърда земя, и се питаше колко още да си позволи да каже.
— С Диди обаче не постъпи честно, Стивън — продължи тя.
— Не биваше да посягаш на нея. Бяхме приятелки. Зная, че двамата с Арт бяха комбина, но тя нямаше вина. Той я караше да изнудва.
Янклоу погледна брат си.
— Нищо не ми е останало, Брад. Нямам пари и не мога да й платя.
— Ами майка ти? — продължи атаката Лорийн. — Тя седи върху торби с мангизи. Как ли ще се почувства, когато отида при нея и й разкажа всичко? На мен ми е все едно кой от вас ще извади парите. Не искам да си тръгна с празни ръце. Ако Арт и Диди са те изстискали до шушка, защо не…
— Не смей да се доближаваш до майка ми! — изкрещя Янклоу.
— Добре, тръгвам си. Предупредих брат ти обаче, че нямам намерение да ви оставя на мира. Няма да се отървеш от мен току-така. Още днес ще продам историята на някой вестник. Нека те да я интервюират. Не зная къде би могла да се скрие от тях, бедната жена. Те няма да я оставят на спокойствие. Ще изкопаят всичките ви мръсотии, сантиметър по сантиметър.
Янклоу се хвърли към нея, но преди да я докосне, Брад го хвана изотзад и го притисна до стената.
— Кажи ми истината, Стивън! Ти ли я нападна в колата?
Брат му пищеше и се мяташе, но не беше по силите му да се освободи от желязната хватка. Брад го удари с юмрук в стомаха, но макар и превит, Янклоу продължаваше да се мята. Брад го сграбчи за косата и опря главата му на стената.
— Кажи, Стивън! Ако тя говори истината, тогава ще трябва веднага да й платим, не разбираш ли?
Лорийн се облегна на рамката на вратата.
— Той се нахвърли върху мен с чук. Той уби и другите, Брад. Той го направи. Попитай го. Хайде, Попитай го!
— Да! Да! Да! — изкрещя Янклоу.
Брад отпусна хватката си, без да помръдне от брат си, за да не се нахвърли върху нея. Янклоу се задави и започна мъчително да кашля.
— Добре, ще ти платим! — Брад се обърна към Лорийн: — Аз ще ти платя колкото искаш.
Все още превит, Янклоу дръпна ръката на брат си.
— Глупак! Ако й платиш, тя няма да ни остави на мира. Ще идва за още и още, като онази, другата кучка. Ще залепне на гърба ти като пиявица. Те всичките са пиявици. Смучат кръв!
— Какво смяташ да направиш, Стивън? Да ме убиеш като другите ли?
Той отново се хвърли към нея и Брад отново го дръпна и го прикова към стената. С обляна в слюнка уста, се дърпаше и крещеше с импотентната си ярост.
— Те си го заслужаваха! Дори и ако той направи тази глупост и ти даде пари, аз ще те намеря, където и да се скриеш!
— Чу ли това? — Лорийн погледна Брад. Сега вече знаеш как стоят нещата. Той е убил осем жени. Всичко, което искам срещу тази тайна, е един милион долара в брой. Мога да поискам много повече.
Брад отмести поглед от нея. Лицето му бе като платно. Бавно вдигна брат си и го погледна в очите.
— Вярно ли е това? — Разтърси го така, че главата на Янклоу се удари няколко пъти в стената. После хвана лицето му с ръце. — Истина ли е? Истина ли е?