Лорийн се усмихна и тайно си пожела да остане поне за малко сама. После се прозя с надеждата, че намекът й ще бъде веднага разбран. Мина обаче още един час. Роузи не преставаше да й чете цитати от книгата за алкохолизма, сякаш четеше Библията. Най-после стана от масата.
— Постоянно си повтаряй: „Аз нося отговорност“, Лорийн — размаха дебелия си пръст тя и тръгна към банята.
Лорийн се хвърли с облекчение на дивана. Дълго слуша бръмченето на климатика, мляскането на котарака, който довършваше млякото си, и мислеше как да си купи нещо за пиене, без Роузи да разбере. Най-после се унесе в сън. Сън без алкохол и без лекарства.
Събуди се в пет сутринта и свари кафе. Беше гладна и хапна хляб и сирене, Бе изпила четири кафета и изпушила пет цигари, когато домакинята се появи на рамката на вратата.
— Добро утро, кафето е сварено.
Роузи изръмжа нещо, взе чашата си и тръгна обратно към спалнята.
Лорийн остана до прозореца с поредната цигара. Още един ден. Можеше ли да го изживее, без да пие? Щеше ли да успее? И най-важно, искаше ли да успее? Не знаеше. Искаше само да се наслаждава на аромата на кафето и на красивия, изгряващ ден.
Роузи се събуди в мрачно настроение. Лорийн влезе в банята, но дори и там чуваше непрекъснатото й мърморене. Остана под душа повече от час, като внимателно изучаваше тялото си. Бедрата й бяха покрити с белези, а кожата — с малки кафяви петна като следи от цигари. Най-потресаващи бяха краката й — старчески, криви пръсти, груби, напукани пети и дълги мръсни нокти. Защо поне в солницата не ги бяха изрязали? Тя се изтри до зачервяване, после дълго масажира тялото си с лосионите на Роузи и накрая внимателно изми зъбите си. Устните я боляха и затова ги намаза с крем.
Роузи кипеше от гняв. Гостенката бе влязла в банята в седем и половина, а вече минаваше девет. Когато най-после излезе увита в хавлиите й, тя мина край нея и затръшна вратата на банята.
— Благодаря ти, че източи топлата вода! Сега трябва да чакам поне един час, за да се стопли отново. Всяка сутрин вземам душ. Ела тук, ако обичаш.
Лорийн въздъхна отегчено и последва командата. Приятелката й я чакаше с ръце на кръста.
— Виж какво, това не е хотел, нито болница. Няма да е зле да си оправяш леглото веднага щом станеш. Ще бъде много мило от твоя страна, ако се научиш да си измиваш чиниите, след като си яла в тях. Това е моят дом! Може и да не е много уютен, но той е всичко, което имам, и аз държа да бъде спретнат и чист.
Грабна завивките от дивана и ги хвърли в краката на Лорийн, после грабна пепелника и го пъхна под носа й.
— Не понасям цигарения дим. Моля те, поне отваряй прозореца, когато пушиш, и си измивай пепелника, защото вони!
Затръшна вратата на спалнята зад себе си, но след няколко секунди се появи отново и заповяда на безмълвната Лорийн веднага да измие банята.
— Тя приличаше на мръсна дупка и преди да се изкъпя в нея. Щом си такава чистофайница, измий си я сама! — възрази й тя.
— Хич не ми развивай теории, ами хващай прахосмукачката! — изкрещя Роузи.
— Току-що се изкъпах, не искам отново да се цапам. Роузи извади една стара прахосмукачка от шкафа и взе да чисти с нея.
— Личи си колко отдавна не си го правила. — Лорийн наблюдаваше огромното тяло в изпънатата по него найлонова нощница. Роузи продължи да влачи из стаята огромните си чехли плавници с изображение на Мики Маус на единия и Плутон на другия. — Навсякъде е пълно с котешки косми. Днес ще ходиш ли в болницата?
— За да можеш спокойно да претършуваш жилището ли? Не, скъпа. Ако не си забравила, аз работя само в понеделник и четвъртък.
Продължи да мърмори и да търка пода, докато гостенката й се опитваше да си спомни кой ден беше днес. Блъскането на чекмеджетата и скърцането на пантите на гардероба още повече усили главоболието й. Накрая Роузи се появи с куп дрехи и ги хвърли на дивана.
— Виж дали нещо от тези вехтории няма да ти стане. Не зная защо ги пазя още. Мислех, че може да поотслабна и да ги износя някой ден.
Лорийн започна да рови в странната купчина парцали. Бяха с различни размери — от четиридесета до петдесета големина. Нищо не й беше по мярка. Няколко от тях бяха що-годе чисти. Нямаше нито бельо, нито обувки. Най-после избра една щампована рокля три размера по-голяма от нейния и я стегна с колан. После обърна наопаки мръсните си бикини и ги обу. Нямаше нито сутиен, нито чорапи. Сети се, че от болницата й бяха дали пакет бельо, но не можа да си спомни къде го беше оставила. Събра косата си с ластик, натъпка купчината дрехи в кофата за боклук и я изнесе пред входа.
Денят бе толкова красив, че изпита желание да се разходи. Дълго стоя пред витрината с бутилките в дъното на улицата. Нямаше нито цент. Трябваше да открадне бутилка, за да си пийне. След кратък размисъл неохотно тръгна обратно. На входа спря и се замисли. Чуваше как Роузи говори по телефона и седна на стълбите, за да слуша.