Върна се при колата точно когато двете деца се опитваха да изкъртят страничното огледало. Вече бяха строшили малкото прозорче и щом я видяха, побягнаха със смях. Роузи почисти стъклата от седалката и седна. Къде, по дяволите, бе Лорийн! В този момент от блока излезе мъж с два куфара и бързо тръгна към колата си. Тъкмо ги оставяше в багажника, когато от аварийния изход някой го извика. Роузи погледна нагоре.
— Вземи друга бутилка и побързай! — извика Нала от прозореца.
Мъжът влезе в колата и потегли нанякъде. Роузи веднага разбра, че Нала е жената, с която Лорийн трябваше да се, срещне. Ами ако двете просто си говорят и тя влезе ни в клин, ни в ръкав? Лорийн щеше да побеснее. От друга страна, ако тя е в опасност, нямаше да си прости, че е висяла пред входа и нищо не е направила, за да й помогне.
— Мисли като детектив, Роузи! — измърмори на глас. — Как би постъпила видната детективка госпожа Супер Пейдж на твое място?
Тя мина откъм аварийния изход и се хвана за окачената на стената стълба. Трябваше да действа. Огромните болтове изскърцаха под тежестта й, но връщане назад нямаше. Прозорците на първия и втория етаж бяха полузакрити от мръсни износени пердета и вътре не се виждаше никой. Сърцето й биеше до пръсване. Металната пръчка под крака й изскърца и се извади. За секунда Роузи увисна на ръце, но бързо напипа следващото стъпало.
След няколко минути Лайл излезе от магазинчето с две бутилки. Той паркира точно до колата на Роузи и хукна нагоре, като вземаше по две стъпала наведнъж. Удари няколко пъти с юмрук по вратата.
Лорийн лежеше на леглото. Краката и ръцете й бяха вързани с чорапогащи. Празната бутилка се търкаляше до леглото. Нала бе облечена, а куфарите — стегнати за път. Можеха да тръгнат веднага.
— Пред блока има кола с регистрация от Лос Анджелес. Дали не е нейната? — Лайл кимна към Лорийн. От страх ризата бе залепнала за гърба му.
— Ами попитай я — изхили се Нала.
— Аз тръгвам, с тебе или без тебе. — Той грабна двата куфара. — Щом тази кучка можа да ни открие, значи и ченгетата могат. Тя вероятно им снася информация.
Нала отваряше новата бутилка.
— Ще правиш това, което ти кажа, и никъде няма да тръгваш, докато аз не реша! — Пъхна отвора в устата на Лорийн. Водката се разля по гърдите й. — Пий, чуваш ли! Гълтай!
Лорийн изви глава встрани. Нала я удари през лицето и стисна носа й.
— Господи, ти ще я убиеш! — прошепна Лайл.
— А какво мислиш, че правя в момента? Хайде, сваляй куфарите в колата — изкикоти се травеститът и се обърна към леглото. — Ха така! Добро момиче!
Лорийн гълташе автоматично. Алкохолът изгаряше тялото й. Всичко се въртеше пред очите й.
Лайл отвори вратата, но в този момент Нала се сети нещо и с един скок се озова пред него.
— Виждам, че вече си се подмокрил от страх! Не се надявай, че ще запалиш колата и ще изчезнеш, а аз ще остана тук с тази дропла. Остави багажа и отвори следващата бутилка.
— Няма да ме намесваш!
— Трябва да го направим! — Блъсна го към стената. — Тя знае твърде много. Имай предвид, че ако ме хванат, ти ще затънеш заедно с мен. Кълна се в Бога, че няма да те оставя сух!
Възседна Лорийн и започна да излива в гърлото й остатъка от шишето, после й зашлеви още един шамар, за да я укроти. Алкохолът преливаше от устата й, плискаше по лицето и косата й.
Когато стана от леглото, Лорийн лежеше като мъртва.
— Хайде, ще изпуснем самолета! — настояваше Лайл. — Стига вече! Тръгвай!
Роузи се изкатери до площадката на третия етаж и надникна в два от прозорците. Ръцете я боляха от студените, ръждясали железа на стълбата. Краката й трепереха. Бе решила, че е по-добре да счупи някой прозорец и да влезе, отколкото да слезе обратно по стълбата. Долу се чу шум от потеглящ автомобил. Роузи коленичи и пълзейки измина двата метра до последния прозорец. Точно когато двамата тръгнаха към аерогарата, тя съзря вързаната на леглото Лорийн и силно удари стъклото с юмрук. Прозорецът изпращя, но не се счупи.
Лорийн се опитваше да отвърже краката си. Обърна се към стъклото, но сякаш нищо не забеляза и продължи да дърпа възела. Лицето й бе изкривено в идиотска усмивка. Роузи удари още веднъж, но едва когато го ритна с два крака, стъклото се счупи и тя успя да провре ръката си до дръжката на прозореца. Лорийн вече беше станала и залиташе из стаята, опитвайки се да се наведе и да вдигне бутилката.
Докато се провираше през прозореца, Роузи поряза прасеца си на стъклото. Скочи запъхтяна в стаята и се втурна към приятелката си, която вече надигаше шишето, и го грабна от ръцете й. Лорийн се опита да се бори, но полетя и падна. Роузи хукна към банята и го изля в мивката. В този момент усети зловещата тишина от другата стая. Втурна се обратно при Лорийн, която все още лежеше на пода. Дишането й беше мъчително, а лицето й бе посиняло, сякаш вече се задушаваше.