С последни сили я завлече в банята и бръкна с пръст в устата й. След мъчителна кашлица, от която тялото й се разтресе, тя успя да повърне. Роузи пусна душа и я пъхна под студената вода. Лорийн не можеше да стои на краката си, главата й се люлееше като на парцалена кукла. Не можеше дори да отблъсне приятелката си, макар че правеше опити да се съпротивлява.
Роузи я отнесе в леглото, съблече я и я уви в чаршафите.
— Искам да спя, да спя — пелтечеше Лорийн. Роузи хукна към кухнята, за да свари кафе, после се върна и се опитала я изправи на крака и да я накара да върви. Погледът на Лорийн бе премрежен и блуждаещ, тя не познаваше Роузи и само повтаряше, че иска да спи. Разплакана, капнала от умора, Роузи я влачеше из стаята и я молеше да направи още една крачка. След малко Лорийн повърна още веднъж. Роузи я пусна на леглото и донесе кафе и чаша вода.
— Лорийн! Аз съм, Роузи! Моля те, изпий това!
Слаба усмивка се появи на лицето й, но тя отказа да седне в леглото и все повтаряше, че иска да я оставят на мира, но след половин час като че ли взе да идва на себе си. Попита къде се намира и отново затвори очи.
— В Сан Франциско! — извика Роузи и я разтърси, после изсипа няколко ледени кубчета в една калъфка за възглавница, която й попадна под ръка, и я сложи на челото й.
— Роузи, искам да спя. Остави ме.
— Добре, оставям те. — Загубила търпение, стана от леглото и сложи заплашително ръце на кръста. — Ти ме отвращаваш! Защо, защо го направи?
— Искам да пийна, иначе ще полудея. — Направи опит да стане от леглото. Успя да седне и хвана главата си с ръце. — Само една глътка… Бикърстаф. Трябва да се обадя на Бикърстаф.
— В това състояние не трябва да се обаждаш на никого!
— Те насила ме накараха. — Лорийн стана и се олюля. Стаята се въртеше пред очите й. — Нала… Трябва да я арестуват веднага… Двамата с фотографа Крейг Лайл… Трябва да телефонирам на Бикърстаф.
Залитна и отново седна на леглото. Роузи не знаеше да вярва или не.
— Вече нищо не можеш да направиш. Те заминаха.
— По дяволите! — Лорийн взе торбата с леда и я притисна към лицето си. — Видя ли ги?
Роузи кимна и наля още една чаша кафе.
— Изпий още малко кафе и колкото можеш повече вода. Трябва да пиеш вода!
— Моля те — каза Лорийн между две глътки — иди в спалнята и виж дали из боклуците им не се търкаля нещо, от което можем да разберем къде отиват.
Роузи огледа мръсната кухня, но не откри нищо. В спалнята обаче съзря малко кошче за боклук до тоалетката. Изсипа съдържанието му върху някакъв вестник, захвърлен на пода, но след като не намери нищо освен използвани памучни тампони, напоени с тоалетно мляко, тя ги сгъна във вестника с намерение да ги хвърли обратно в кошчето. В този момент вниманието й бе привлечено от разписанието на самолетите, по което някой бе направил отметки с химикал.
— Ето! Хванахме ги!
Тя се втурна в стаята при Лорийн, която без дори да се замисли каза:
— Обади се на всички аерогари, които Нала е отметнала, и попитай, дали някой си господин Лайл се е качил на самолета днес следобед.
— Няма да ми кажат. Нали знаеш, че не дават такава информация по телефона?
— О, моля те, измиеш нещо. Кажи, че е спешно, че уж децата му са болни или нещо такова. Трябва да разберем за къде са отлетели.
Лорийн стана и като се подпираше на стената, закрета към банята. Празната бутилка се търкаляше в мивката. Приведена, тя жадно изпи последната капка и отново започна да повръща. Когато вдигна поглед към огледалото, отсреща я гледаше посивялото, потно лице на някогашната Лорийн, със зачервени очи и подпухнали устни.
— Две места, резервирани от господин Лайл за Лас Вегас — извика от стаята Роузи и затвори телефона. — Сега какво?
— С такси ли заминаха? — Затвори очи и се опита да се изправи.
— Не, с кола. Видях ги. Какво да правя сега?
— Обади се на Бикърстаф. Кажи му, че си мой съдружник. Че става въпрос за убийството на Холи и Диди. Разбра ли?
Роузи отново хвана слушалката. Лорийн излезе от банята и рухна на пода.
Ед Бикърстаф бе озадачен. Информацията не звучеше много достоверно. Лорийн не бе споменавала, че има съдружничка. След кратък размисъл реши, че няма да загуби нищо, ако изпрати агенти до Лае Вегас да арестуват Крейг Лайл и неговата приятелка. Той поиска заповед за обиск и изпрати няколко души да претърсят студиото на Лайл. Преди да излезе, му съобщиха дългоочакваната вест — Стивън Янклоу щеше да бъде обвинен в извършване на седем убийства, но умственото му състояние не позволявало да бъде изправен пред съд, тъй като по мнението на осем лекари и четири психиатри бил невменяем. Решено било, че ще бъде изпратен в психиатрична клиника до живот, без право на излизане. Госпожа Торнбърн така и не направила опит да се свърже с него, а Брад Торнбърн поддържал връзка с брат си косвено, чрез адвокатите.