Дали щеше да има следващ път, запита се Лорийн. Телефонът иззвъня. Роузи го вдигна и й го подаде.
— Здравей, Ед. Преди малко се върнахме. Дълъг път беше… Да, разбира се, ще дойда… Благодаря. — Затвори и се обърна към двамата: — Викат ме в полицията. Изпратили са патрулната кола да ме вземе. Аз не мога да стоя права, камо ли да мисля. Само като ме видят, ще ме изпратят обратно вкъщи. Това е краят.
Джейк стана, свали сакото си и започна да навива ръкавите си.
— Хайде да опитаме с един студен душ.
— О, Боже! — погледна ги тя с празен поглед. — Пак ли…
Глава 20
Нала и Лайл пътуваха разделени към Пасадена, но по време на полета до Лае Вегас се бяха уговорили какво ще говорят при евентуален арест. Лорийн още не беше пристигнала в полицията, когато техният адвокат нахлу в кабинета на Бикърстаф и възмутено възрази срещу ареста. Клиентите му били задържани по лъжливите показания на една алкохоличка, която ги издебнала в апартамента им в Сан Франциско единствено с намерението да ги изнудва. Тя била толкова пияна, че двамата се принудили да я оставят в жилището. Времето беше против Бикърстаф. Без ситни доказателства той не можеше да ги задържи повече от двайсет и четири часа. Нямаше и възможност да се обърне за помощ към местната полиция, защото арестът бе проведен изцяло от ФБР. Трябваше сам да понесе отговорността.
Джейк и Роузи продължаваха да я наливат с кафе и вода. Вече бе напълно изтрезняла, но бе загубила напълно своята самоувереност. Страхуваше се да застане пред Бикърстаф.
На вратата се позвъни и Лорийн скочи.
Той стоеше на прага с разхлабена вратовръзка и залепнала по гърдите му риза.
— Тъкмо тръгвах — плахо каза тя.
— Хайде, бързо! Задържахме ги за едно денонощие, но времето лети. Основанията ти за организиране на тази сцена трябва да са много силни, защото иначе лошо ни се пише и на двамата. Моят шеф и техният адвокат дойдоха в кабинета ми. Целият отдел е нащрек. Не знаят какво става.
Лорийн седна на задната седалка в патрулната кола. Той затвори вратата и седна зад волана.
— И двамата твърдят, че си била мъртвопияна.
— Те изляха в гърлото ми една бутилка водка, така че сигурно съм била.
— Сега добре ли си?
— Само малко ме тресе.
— Трябваше да ми кажеш какво възнамеряваш да предприемеш и най-вече защо. Опитай се да ми обясниш всичко, преди да влезем в полицията.
— Не бях сигурна — въздъхна Лорийн. — Предполагах, че Нала е замесена, но не й за Лайл.
— Пекох ги на бавен огън — Ед потегли, — но и двамата твърдо се придържаха към теорията си. Отишли в Лае Вегас, за да се оженят или най-малко да организират някаква церемония.
Били наели свещеник и прочие. Не знаели нищо за смъртта на Холи и Дейвид Бъроуз. Знаят, че Янклоу е признал за тези две убийства. Твърдят, че вече си била пияна, когато си отишла у тях. Предложили, ако се нуждаеш от тях, да се върнат след церемонията и да ти помогнат. Настъпи мълчание.
— Как смяташ да излезеш от това положение?
— Може би трябва да говоря първо с Лайл. — Лорийн копнееше за водка. Не смееше даже да запали цигара, защото ръцете й трепереха. — Искам да го пречупя. Мисля, че не е участвал в нито едно от убийствата, но Нала го държи изкъсо. Вероятно го е заплашвала с нещо. Затова искам да говоря първо с него.
Бикърстаф бе неспокоен. Умът му щракаше като часовник. Все още не разбираше какво иска да каже тя.
— Свързано е с бижутата на госпожа Торнбърн — добави Лорийн. — Искам отново да видя списъка със скъпоценностите на Янклоу и посмъртната снимка на Дейвид Бъроуз в моргата.
Докато вървяха към кабинета му, Бикърстаф нареди Лайл да бъде въведен в една от малките стаи за разпит с прозорец за еднопосочно виждане.
Лайл седеше като на тръни. Лицето му бе каменно, а устните — свити в тънка линия. Ръцете му лежаха върху масата с длани надолу. Той постоянно искаше да доведат адвоката му. Огледа страхливо малката стая без прозорци и едва тогава забеляза тъмното стъкло на една от стените.
— Искаш ли да влезеш при него? — попита Бикърстаф.
— Нека още малко да се поизпоти. — Тя усещаше как напрежението и страхът я напускат. — Искам чаша вода, някаква папка, която да прилича на досие, или нещо такова, фотоси на избитите жени, бележник и химикал. Задръж адвоката му колкото се може по-дълго.
Агентът погледна часовника си. Лорийн четеше списъка с бижутата на Янклоу. От време на време хвърляше един поглед към Лайл. Той нервно прокарваше пръсти под яката си, ту свиваше в юмруци, ту разпускаше ръцете си и нервно се оглеждаше. От време на време кръстосваше крака и токовете му потракваха по пода.