Выбрать главу

— Не коментирам — отвърна Бикърстаф и се облегна на стола си.

— Тя някаква свидетелка ли е?

— Нито един приличен съд не би я приел като свидетелка, без да стане смешен — подхвърли Нала. — Тя е алкохоличка, проститутка и нещо повече — Арт Матюз й плащаше да работи за него. Тя е затънала в рекета повече от който й да е друг. Той й плащаше, за да си мълчи. Питайте я! Някой задавал ли й е въпроса, колко пари е взела от Арт Матюз, за да си трае?

— Никога не бих посегнала на Холи или на най-добрата си приятелка. Решили са двамата с онзи перверзен тип Лайл да ме оклеветят. Дори и сега усещам миризмата на алкохол, която иде от нея. Изглежда, извира от порите й. Вижте само как й треперят ръцете!

Лорийн не прие предизвикателството и остана спокойна. В очите на Бикърстаф проблясваха стоманени искри. Тя се облегна и се застави да се усмихне.

— Аз съм напълно трезва, да речем колкото тебе. Това са лъжи, Нала. Никога не съм получавала нито цент от Матюз.

— Лъжлива курва!

— Присмял се хърбел на щърбел! Впрочем ти и да искаш, не можеш да станеш курва, защото ти липсва най-важният атрибут. Това ли е проблемът ти? Заради това ли уби Холи? Защото беше млада, красива, беше всичко, което ти никога няма да бъдеш?

Нала скочи и блъсна ръката на адвоката си, който направи опит да я спре:

— Тя беше невинна колкото моя задник!

— Отнемаше ти клиентите, нали?

Нала замахна през масата, но Лорийн скочи от стола.

— Хайде, покажи на какво си способна, мръсна кучко! Да, ти си мръсна! Само една мръсна кучка може така да обезобрази с чук лицето на Диди, след всичко, което е направила за теб.

Никой в стаята не помръдна. Всички гледаха с каменни лица как двете крещят през масата. Един полицай се надигна от стола си, но Бикърстаф го спря с поглед. Той искаше кавгата да продължава.

— Аз, аз правех всичко за нея. Какво, нима не знаеш?

— Без Диди ти си нищо. Тя ти осигуряваше и клиентите, защото ти и това не можеш да направиш!

Нала я напсува, сложила заплашително ръце на кръста си. Адвокатът й отново се опита да я успокои, но тя се дръпна.

— Диди ми е казвала какъв боклук си — продължи Лорийн и отново се отдръпна, за да избегне следващия шамар. — Когато си разбрала, че тя има красив пръстен, направо си издивяла от злоба, нали така?

— Разбирам какво се мъчиш да постигнеш. — Нала огледа всички присъстващи. — Повече няма да чуете от мен и една думичка.

Тя седна и придърпа полата си.

— Не е нужно, Нала. — Лорийн пристъпи встрани и се облегна на стената. — Ние знаем всичко. Знаем как си се опитала да издърпаш пръстена от пръста й, дори си я заплашила, че ще го отрежеш. Диди обаче не искала да се раздели с него. Пратила те е по дяволите и тогава ти си я ударила с всичката си мъжка сила. Защото ти си мъж, Нала. Никакво боядисване, никакви перуки и минижупи не могат да скрият факта, че си един як, космат мъж, господин Симънс. А Диди беше наистина красива. Беше женствена…

— Кажете й да спре! — Нала смушка с лакът адвоката си. — Това е незаконно. Искам да си тръгна.

— Обяснете на клиентката си — Бикърстаф го погледна спокойно, но категорично, — че няма да излезе скоро оттук.

— Всички сте мижитурки! В нищо не можете да ме обвините. В нищо, освен приказките на онзи сводник Лайл, а те са пълни лайна и нищо повече.

— Тогава защо ти не ни обясниш какво всъщност е станало? — тихо попита агентът.

— А не искаш ли нещо друго, смотан задник такъв! Няма да ви кажа и думичка. Зная си правата. Не съм длъжна да говоря, защото всичко, с което разполагате, са приказките на онзи тъпак. Неговите показания срещу моите! Ха! Докато не сключим споразумение и не гарантирате, че ще ме призовете като свидетелка на обвинението, няма да ви кажа нищо!

Лорийн слушаше изправена до стената.

— Кажи защо уби Холи?

— Не съм я докосвала! — изкрещя Нала. — Не съм докосвала и Диди! Вие нямате никакви улики срещу мен! Янклоу ги е убил, както и останалите. Всички вестници пишат за това. Янклоу ги е убил. Аз нямам нищо общо с никакви убийства!

— Той не е убил нито Холи, нито Диди!

— Той ги е убил! Той е куку, всички знаят! Толкова е смахнат, че даже няма да го съдят! Нима не си в течение на тъй нареченото си разследване? Зная какво сте направили. Затворили сте бедният Арт в килията и сте го убили. После дадохте голяма пресконференция. Ние, видите ли, хванахме убиеца! Трънки! Лъжа! Мога ли да запитам кой носи отговорност за смъртта му? Кой ще отговаря пред съда? Арт бе невинен! Аз съм невинна! — Отново огледа присъстващите, но тъй като никой не реагираше, се обърна към Лорийн със заканително насочен пръст. — Ще раздухам във вестниците коя е вашата госпожа Пейдж и какво сте правили с мен в тази стая. Янклоу е признал всичко. Той е луд, извратен маниак…