— Не зная — въздъхна Нала, — но когато намериха Хейстингс в багажника, ние двете щяхме да се побъркаме. Уплашихме се не на шега. Точно тогава Янклоу дойде и каза, че иска Арт да го „покрие“, да излъже, че в определен ден двамата са били някъде заедно. Стана ясно, че е сгазил лука, и това още повече ни изплаши.
— Помниш ли за кой ден ставаше дума?
— Май беше петнайсети. Не съм сигурна. — Отново се разплака и изтри бузата си с опакото на ръката. — Каза, че щял да плати добре на Арт, ако го „покрие“. Не можел да плати с пари и му даде кутийка с бижута. Каза, че само това му е останало вече.
— Продадохте ли ги?
— Преди използвахме Къртис. Той не знаеше откъде ги получаваме и никога не питаше. — Нала се изсекна и продължи: — Дал обаче един от пръстените на Холи. Тя беше толкова горда с него. Носеше го постоянно и го показваше на всички. Къртис й казал, че й го дава като годежен пръстен. Пръстенът имаше голям топаз, обрамчен с брилянти. Една нощ някакъв клиент я качил в колата си и я откарал вкъщи. Попитал я откъде има този пръстен, защото майка му имала същия.
— Как се е казвал?
— Оказал се братът на Янклоу, Брад Торнбърн. Както и да е, Холи веднага съобразила каква е работата. Започна да ни разпитва откъде вземаме бижутата, които Къртис пласира. Една вечер ни разказа случката с пръстена, ние казахме на Арт и той се побърка. Страхуваше се, че ако Къртис надуши, ще иска да дели с него. Можеше да се заяде и да ни вкара в беля.
Лорийн запали две цигари и подаде едната на Нала.
— Трябваше да предприемем нещо. Този пръстен можеше да ни натика всичките в затвора. Холи се хвалеше с него на път и под път. Къртис, разбира се, никога нямаше да се ожени за нея. Той си имаше жена и деца. — Тя дръпна няколко пъти от цигарата. — Налагаше се да се отървем от Холи. Подразбрахме, че не е казала на Къртис за Брад Торнбърн. Една нощ, докато работехме в галерията с Арт, решихме как да го направим. Диди се преоблече като мъж. Наехме кола и Диди излезе с нея, а аз застанах на обичайното си място. — Тя отново захлипа. Подадоха й чиста носна кърпа. — Ами… Холи си беше такава… Като види прилична кола, и веднага хуква пред другите. Когато Диди спря от другата страна и се престори, че уж й маха с ръка, тя така се втурна, че аз едвам я настигнах. Влязох и седнах на задната седалка. Разбира се, Холи ни позна и се развика още щом потеглихме. Искахме само да вземем пръстена. Предупредихме я, че трябва да го свали, но тя се държеше като подивяла котка. Дори не се отдалечихме кой знае колко. Впрочем беше невъзможно, защото тя пищеше с цяло гърло и се мяташе из колата. Мисля, че първо Диди я удари, след това аз. Никога не сме искали да… Не искахме да й причиним никакво зло, а само… Тя изведнъж се отпусна като парцалена кукла. Уплашихме се. Скрихме я в багажника. Диди трябваше да остави някъде колата и да се върне при мен на улицата. Аз се върнах в моя район, за да си осигуря алиби. Казах, че Диди е със свой редовен клиент, а аз търся Къртис.
— Не разбирам каква е била ролята на Арт?
— Бяхме се уговорили да се срещнем в едно от барчетата, но Диди не дойде. Глупавата кучка! Уплашила се и отишла в галерията, защото докато търсела къде да зареже колата, Холи дошла на себе си и взела да вика и да удря по багажника. — Нала угаси цигарата и подпря главата си с ръце. — Арт побеснял, като видял Диди да слиза от колата с подпухнало и издрано от борбата лице. Холи беше опасно хлапе. Биеше се с когото поиска, без да се замисля. Ако си беше седяла кротко, нямаше да…
— Какво стана в галерията?
— Не съм сигурна. Арт каза, че ще отиде да види в какво състояние е Холи. Като се върна, поиска чук. Веднага разбрахме какво е намислил. Диди искаше да го спре и започна да дърпа чука от ръцете му. Докато се боричкаха, той го изтърва върху крака й. Както и да е… След малко той се върна и подаде пръстена на Диди. Беше го свалил от пръста на Холи.
— Така. Диди се е качила в колата, съзнавайки прекрасно, че в багажника е скрит трупът на току-що убитата Холи. Какво стана след това?
— От нея се искаше само да зареже някъде колата. Тя обаче изпаднала в истерия. Глезенът й отекъл така, че едва пристъпвала. Страхувала се да се върне пеша, защото някой можел да я проследи. Наложи се аз да откарам колата някъде. Заличих следите. Не беше чак толкова ужасно, защото вътре в купето нямаше кръв. Едва когато си тръгвах, забелязах, че единият край на роклята й се подава от багажника… Бягах до нас като луда…
— Трябва да е било наистина ужасно — състрадателно забеляза Лорийн.
— О, да! След това обаче се случи нещо невероятно. Диди сложи проклетия пръстен и взе да го носи навсякъде, също като Холи. Сякаш наистина искаше да я заловят. Постоянно плачеше, не можеше да спи. Как ли не я убеждавах, но тя си знаеше своето. Една вечер се скарахме много лошо. Аз се опитах да го измъкна насила от ръката й. Тя крещеше, че пръстенът си е неин и няма да го даде за нищо на света. Блъсна ме, после аз я блъснах. Падна и си удари тила в ръба на масичката. Помислих, че е умряла, но се оказа, че… също като Холи…