— Не бъди прекалено самоуверен, Гер — смъмри го Двейя. — Хном е по-умен, отколкото изглежда. Не усложнявай нещата. Ако започнеш да ставаш прекалено оригинален, той ще усети, че нещо не е съвсем наред, и ще бъде нащрек. Той вече знае, че си умен. Трябва да се погрижиш да продължава да вярва, че си решил да измамиш Гости, а не Генд.
— Няма да забравя това, Еми — обеща Гер.
Два дни по-късно Генд и Хном стигнаха до моста. Наложи им се да почакат известно време, докато якият пазач се разправяше с един кандидат-златотърсач, облечен в дрипи.
— Не може ли да платя след като открия златото? — питаше човекът.
— Не се прави на глупак — отвърна татуираният страж с глас, изпълнен с презрение. — Или ще платиш сега, или няма да те пусна.
— Това просто не е справедливо — възрази дрипльото. — Там има злато, а ти не ме пускаш, за да прибера своя дял.
— Ти изобщо имаш ли пари?
— Все още нямам, но когато открия злато, ще забогатея.
— Само ми губиш времето. Отмести се и не пречи на платежоспособните пътници.
— И аз имам право да мина.
— Стража! — изкрещя пазачът на двама мъже, облечени в животински кожи и с бронзови брадви в ръце. — Този глупак ми пречи да работя. Защо не го хвърлите в реката, за да проверим дали може да плува?
Двамата яки войници се ухилиха и тръгнаха към златотърсача.
— Ще разкажа всичко това на моя вожд! — заплаши ги човекът и побягна.
— Това често ли се случва? — обърна се Генд към татуирания пазач.
— Непрестанно. Нямате представа какви обещания съм чувал. Само един от десет души има достатъчно пари, за да си позволи да мине по моста.
— Колко струва? — делово попита Генд.
— По една златна унция на човек — отвърна татуираният.
Генд развърза кесията си и извади небрежно две монети. После попита:
— Как мога да се срещна с вашия вожд? Искам да проведа един делови разговор с него.
— Той е в крепостта. По всяка вероятност е в трапезарията.
— Не бих искал да го смущавам, докато се храни.
— В такъв случай ще ви се наложи да почакате доста дълго. Той се храни от сутрин до вечер. На ваше място не бих позволил това да ме смущава. Той спокойно може са се храни и да разговаря едновременно.
— Точно това едновременно хранене и говорене създава проблеми на Гости — засмя се един от войниците. — От устата му летят пръски и масата пред него се цапа.
— Ще имам това предвид и ще стоя по-далеко от него — каза Генд. После двамата с Хном тръгнаха по моста.
— Тези хора изобщо не приличат на арумци — каза Елиар. — Защо не носят фустанели като истинските арумци?
— Защото тогава още не е имало търговски връзки между Арум и Векти, Елиар — обясни Двейя.
— Това каква връзка има с облеклото им?
— Непосредствена. Фустанелите се правят от вълна, а арумците не се занимават с овцевъдство. Не забравяй, че всичко това се случва преди две хиляди и петстотин години. Тогава повечето планинци са се обличали в животински кожи, а оръжията им са били от бронз.
— Много странен начин на живот — неодобрително каза Елиар.
— Този мост е по-добър от предишния — отбеляза Алтал. — Старият мост можеше да се разпадне от едно кихане.
— Човекът с татуировката същият ли е, с когото си разговарял тогава? — попита Гер.
— Същият е — потвърди Алтал. — Сега обаче се държи по-важно. Вероятно защото се е вдигнала таксата. — После огледа крепостта отвъд реката. — По-голяма е, отколкото при предишното ми посещение. Еми, би ли ни доближила малко до нея? Бих искал да видя какви точно промени са внесени.
— Разбира се, любов моя.
Изображението зад прозореца леко се размаза и след миг Алтал установи, че гледа крепостта на Гости отгоре.
— Има някои разлики — отбеляза той. — Предишния път този плевник в северния край се намираше отвъд стената, а прасетата се разхождаха спокойно из двора. Виждам, че сега си имат кочина.
Имаше и други промени. Крепостта на Гости бе много по-спретната. Основната сграда вече бе масивна и доста се отличаваше от паянтовата постройка, която помнеше Алтал. В двора имаше работилници и стопански сгради. Конюшните бяха разположени до стария хамбар в северната част на двора, а ковачницата, бояджийницата и дърводелската работилница сега се намираха до източната ограда.
— Като пристигнем, ще трябва да направим основен оглед — каза Алтал. — Внесени са много изменения, с които ще е необходимо да се запознаем на място.
— Аз ще се шляя наоколо — каза Гер. — Никой не обръща особено внимание на малките момчета.
— Добра идея.
— Сега въвеждат Генд в крепостта, за да го представят на Гости — каза Лейта на Алтал. — Сигурно ще искаш да чуеш какво ще си говорят.