Излязоха от главната сграда, минаха покрай няколко открити работилници и стигнаха до хамбара, който се намираше в североизточния ъгъл на укреплението. Оттам отидоха в конюшнята, разположена до северната му стена. В полумрака видяха, че Генд и Хном вече са там.
— Доста се забавихте — изръмжа недоволно Генд.
— Няма закъде да бързаме — отвърна Алтал. — Проходите вече са затрупани със сняг, така че ще можем да се махнем оттук чак напролет.
— Това ми е известно, Алтал — отвърна Генд. — Започнах обаче да се чудя дали не си размислил.
— За да ти оставя всичкото злато на Гости ли? Моля те, не говори глупости. Успя ли да разбереш къде го държи?
Генд кимна утвърдително и каза:
— На долния етаж е. Трябва да се мине покрай трапезарията и да се изкачат няколко стъпала. Не съм влизал, обаче предполагам, че подът е дървен. Вероятно от грубо сковани дъски. Нито един човек, който е с всичкия си, не би държал злато в стая с пръстен под.
— Така е — съгласи се Алтал. — Особено пък в район, където повечето хора са златотърсачи и носят кирки и лопати. Стаята охранявана ли е?
— Непрекъснато, обаче това не би трябвало да е проблем. Стражите, които пазят през нощта, обикновено застъпват на смяна с голяма делва медовина. Ако действуваме след полунощ, вероятно ще са задрямали и ще успеем лесно да ги убием.
— А успяхте ли да огледате ключалката?
— Много е проста — увери го Хном. — С такава ключалка мога да се справя и насън. Можем да си свършим работата още тази нощ, ако питаш мен.
— Много е опасно — побърза да каже Гер. — Вие двамата сте тук от няколко дни, а ние с Алтал току-що пристигнахме. По-всяка вероятност ще ни следят по-внимателно, отколкото вас, защото сме новодошли. Оня бик Галбак сигурно е предупредил стражите, че ще ги одере живи, ако се напият до безсъзнание. Според мен трябва да изчакаме да свикнат с нас. А дотогава снегът ще стига до коремите на конете.
— Той е прав — каза Алтал. — Искам да разполагам с простор, след като откраднем златото. Галбак е дългокрак и сигурно може да тича като сърна ден и половина, преди да се умори. Обирът трябва да се смята за завършен една след като си се измъкнал.
— Виждам, че разбираш от тези работи, Алтал — отбеляза Генд.
— Разбрах много отдавна, че добрите обири трябва да се предшествуват от добри планове. Предстои ни дълга зима, обаче имаме с какво да си запълним времето. Трябва да опознаем всеки сантиметър от тази крепост, за да можем да се ориентираме в нея и в пълен мрак. Основният ни проблем произтича от това, че се намираме в група сгради, оградени със стена. Влизането е лесно. Излизането със златото обаче може да се окаже доста трудно.
— Аз разбирам от пожари — каза Хном. — Цялата крепост е дървена, а хората, чиято къща гори, рядко обръщат внимание на нещо друго освен на пожара.
— Този вариант заслужава да се има предвид — съгласи се Алтал. — Нека обаче обмислим и други решения. Един пожар би ни дал най-много два часа преднина, а това не е достатъчно. Ако се наложи, аз бих могъл да се измъкна през вратата на крепостта и с лъжи, щом не ни е останал друг изход. Важното е обаче да не убиваме стражите. Кръвта привлича вниманието не по-малко от огъня. Освен това не трябва да разбиваме ключалката на съкровищницата. Ако си свършим работата както трябва, ще мине поне ден преди да разберат, че са ги ограбили. Ако разполагаме с един ден преднина, можем да сме спокойни. Ако разполагаме само с пет минути, ще си имаме големи неприятности.
— И не трябва да забравяме да се преструваме, че не се познаваме — вметна Гер. — Не трябва да разговаряме пред хората, както разговаряме тук.
— Имаме цяла зима, за да уточним подробностите — каза Алтал. — Самият аз няма да ви бъда от голяма полза, защото ще прекарам по-голямата част от времето при Гости и неговите хора, за да ги развличам с шеги и забавни истории. Това означава, че основната работа ще трябва да я свършите вие тримата. Сега е добре да се прибираме. Не бива да забравяме, че ни наблюдават. Ако отсъствуваме дълго време, нищо чудно някой да започне да ни търси.
Алтал забеляза, че очите на Генд пламтят в полумрака.
— Добре ще е да не прекъсваме контактите си, когато всичко това приключи — каза Генд със стържещия си глас. — Иска ми се да обсъдим с теб деловото предложение, което ти споменах, когато се запознахме.
— Винаги съм готов да те изслушам, приятелю — отвърна Алтал. — Но сега ще е по-добре да се приберем преди някой да е започнал да ни търси.
Алтал и Гер взеха одеялата си и тръгнаха през двора.
— Всичко това навярно ти се вижда много странно, Алтал — каза Гер, докато постилаха одеялата си върху сламата. — Имам предвид, че веднъж вече си го преживял.