— Разликите са достатъчно, за да не губя интерес — отвърна Алтал. — Замислиш ли се над това, което правим, ще разбереш, че в момента осъществяваме едновременно две измами. Мамим Гости за едно нещо и мамим Генд за друго. Това би трябвало да е достатъчно, за да ме поддържа във форма.
Седмица след пристигането на Алтал и Гер в крепостта зимата настъпи с пълна сила. Развихриха се снежни бури и виелици. В самата сграда обаче беше сухо и топло. Алтал продължи да развлича Гости и приятелите му с шеги и весели приказки. Освен това направи всичко възможно, за да се сближи с огромния Галбак. Огромният мъж обикновено бе мрачен, и не бе трудно да се разбере защо. Арумците са изключително лоялни към близките си и Галбак, поради близкото си родство със своя вожд, бе много привързан към него. На всички бе ясно, че здравето на Гости видимо се влошава. Дебелакът пъшкаше, когато говореше, и му трябваше чужда помощ, за да стане от стола.
— Давам му още две години живот, Алтал — каза веднъж Галбак, когато двамата бяха отишли в конюшнята, за да огледат конете. — Или най-много три. Гости никога не е бил мършав, обаче десет години непрестанно ядене го превърнаха в планина. По-лесно е да го заобиколиш, отколкото да го прескочиш.
— Вярно е, че не е дребосък — съгласи се Алтал.
— Имаше времена, когато не беше такъв — тъжно каза Галбак. — Когато бяхме малки, той тичаше и си играеше заедно с другите деца. След като обаче умря по-големият му брат, Гости разбра, че му предстои да стане вожд на рода. Точно тогава започна да преяжда. Колкото повече ядеше, толкова повече му нарастваше апетитът. Сега вече не може да спре. Трябва непрестанно да яде.
— Това е наистина много тъжно, Галбак, но какво можеш да направиш?
— Нищо. Той вече престана да обръща внимание на нещата, които се случват около него, така че се наложи с неговата работа да се заема аз. Аз броя и меря златото, което се трупа в съкровищницата му. Той вече дори не ще и да го погледне. Веднъж седмично му съобщавам размера на приходите, но това само го кара да яде повече. Дебел е, но е щастлив.
След това пояснение Алтал реши да внесе в плана си леки промени. Беше съвсем очевидно, че Гости е запазил само представителни функции, а истински вожд на рода е Галбак. Именно той щеше да заповядва какво да се прави, след като се разбереше за кражбата. Това в известен смисъл затрудняваше задачата на Алтал. Събуждането на Гости през нощта можеше да се окаже невъзможно, а вероятно щяха да са необходими поне още час-два, за да му се обясни, че е ограбен. Галбак обаче щеше да реагира мигновено.
Зимните вечери бяха дълги. Алтал продължи да посвещава времето си на забавляването на Гости, като остави останалите грижи по подготовката на Гер, Хном и Генд. Една нощ, когато огънят в огнището в столовата почти бе угаснал, Алтал случайно дочу разгорещен спор между двама белокоси стари арумци.
— Ти си глупак, Игнис — каза презрително единият от старите бойци на другия. — Плевникът няма друга врата.
— Има — отвърна разгорещено Игнис. — Ти няма как да знаеш това, Мерг, защото никога през живота си не си работил. Ти четиридесет години лежа по гръб, а аз през цялото това време работех. Много добре си спомням, че още като млад съм прехвърлял сено през тази задна врата.
— Не ми се вярва да си спомняш. Сигурно не можеш да си спомниш и какво си правил тази сутрин.
— Плевникът има задна врата!
— Няма.
— Има!
— Няма.
Гости хъркаше, а двамата старци продължаваха да разменят своите „има“ и „няма“.
Разбира се, съвсем не бе трудно да се открие решение на спора. Алтал обаче реши да не им го предлага. След като на двамата стари мърморковци този спор им доставяше удоволствие, защо трябваше да им пречи? Вместо това тихо стана и отиде да провери лично.
До задната стена на плевника бе вдигната голяма купа сено. Алтал се покатери върху нея и започна да опипва стената. След малко откри това, което търсеше. Очевидно прав беше Игнис. Алтал напипа кръгъл прът, преминаващ през доста голям отвор в гредата. След малко откри още един отвор. Хвана пръта и го бутна първо на едната, после на другата страна. Прътът се движеше свободно.
— Да, да, да… — рече си Алтал. — Интересна работа…
Слезе от купа и отиде да търси Гер.
Откри хлапето в кухнята.
— Стига си ял, Гер — каза му Алтал. — Намери Генд и му кажи, че искам да поговоря с него.
— В конюшнята ли?
— Не, в плевника. При сеното открих нещо, което доста ще ни улесни.
— Отивам — отзова се охотно Гер.
— Върви — каза разсеяно Алтал, взе парче хляб и го потопи в чиния със сос.