След четвърт час Гер доведе Генд и Хном в плевника.
— Какво има, Алтал? Нещо не е наред ли? — попита Генд.
— Напротив, извадихме късмет. Успях да науча нещо полезно от спора между двама старци.
— Интересно си прекарваш времето — коментира Хном. — За какво спореха?
— За плевника.
— Че какво има да се спори за плевника? — попита подигравателно Генд.
— Нямаха си друга работа и си припомняха доброто старо време. Старците често се отдават на такива занимания. Та този път стана дума за плевника. Единият старец каза, че имало само една врата, а според другия — две. Реших лично да проверя как стоят нещата и установих, че е прав вторият старец. Виждате ли тази купа сено до външната стена?
Генд се втренчи в полумрака и каза:
— Почти нищо не се вижда. Трябваше да донесеш факла.
— В плевник? Това е най-сигурният начин да се привлече хорското внимание, приятелю Генд. Както и да е, покатерих се върху сеното и опипах стената. Напипах прът, който залоства нещо. Не съм чувал да се залостват стени без врати. Щом има прът, има и врата. Ако успеем да отворим тази врата, няма да ни се налага да излизаме през предната врата, когато изнасяме плячката.
— Наистина сме извадили късмет — съгласи се Хном. — Това е едно от нещата, които най-много ме смущаваха.
— Ако съдя по състоянието на гредите, този плевник е поне с няколко поколения по-стар от стената около крепостта. Предполагам, че хората на Гости са я построили след откриването на злато в планината и може би заради това таксата за ползуване на моста се е повишила. Преди това не е имало нужда от ограда, защото е нямало какво да се краде. Вече има какво да се краде. Това сено е старо. Предполагам, че е тук от години, вероятно от времето, когато още е нямало ограда. Тъй като стената на плевника тъй и тъй си е била тук, вероятно са я включили в оградата. Едва ли е имало особен смисъл да строиш нова стена там, където вече си има стара. За всеки случай нека утре Гер излезе навън, уж за да си поиграе на снега, а всъщност да огледа това място. Ако наистина има врата и успеем да я отворим, ще се измъкнем с конете оттук много преди някой да е разбрал, че ни няма.
— Имаме още една причина да изчакаме снегът да се стопи, преди да навестим съкровищницата на Гости — каза Хном. — Следите по снега ще са смъртна опасност за нас. Струва ми се, че шансовете ни за успех току-що се удвоиха.
— Да си поиграя на снега ли казваш? — попита Гер.
— Направи снежен човек или нещо от този род — предложи Хном. — Нали малките момчета и без това непрестанно се занимават с такива работи?
— Само ако си нямат сериозна работа — възрази Гер. — Предпочитам да си използувам времето, за да се науча да крада истински ценни неща. Дори не знам как се прави снежен човек.
— Вземи и Хном, Гер — предложи Алтал. — Той ще ти обясни как се правят снежни човеци.
— Благодаря, Алтал — каза Хном враждебно.
— Няма за какво — отвърна Алтал с усмивка. — Искам да проверите дали има врата много старателно. Нали сте съгласни, че е редно да установим това преди да сме си свършили работата?
— Прав си — въздъхна Хном.
— След като приключим работата си и се измъкнем през тази врата, ще е най-добре да се разделим — продължи Алтал. — С Гер ще тръгнем на юг и ще се постараем да оставим много следи — през пролетта почвата е мека. Ще тръгнем на юг от тази страна на реката. Вие двамата по-добре тръгнете на север, но не по пътя. Постарайте се да не оставите никакви следи. Ние с Гер ще минем в галоп през всички села по пътя ни и ще вдигнем много шум.
— Могат да ви уловят и да ви обесят — предупреди Хном.
— Няма такава опасност — отвърна Алтал. — По пътя има един каменист участък, по който не остават никакви следи. Там ще направим завой и ще отидем в планината. Хората на Гости дори няма да разберат, че сме се отбили от пътя, и ще продължат да ни гонят на юг, а когато осъзнаят грешката си, ние с Гер вече ще сме далеч от тях.
— Защо именно ти поемаш най-големия риск, Алтал? — попита с подозрение Генд.
— Защото ме бива повече от теб в тази работа. Знам, че мога да се измъкна. Ти не си сигурен дали можеш да кажеш същото. Вие вървете право на север и идете в Хуле. Там разпитайте как да откриете странноприемницата на Набжор. Ние с Гер ще дойдем там. Ти ми каза, че имаш някакво делово предложение, и ми се иска да чуя нещо повече за него. След като свършим работата си тук, разбира се.
— Значи не крадем по няколко неща едновременно, така ли? — попита Хном.
— Точно така. Да приключим първо с тази кражба, а после ще поговорим за следващата.