Глава 44
Наближаваше пролетта. Крадците вече бяха опознали добре и най-закътаните ъгълчета в дома на Гости. Оставаше само да изчакат да се стопи снегът.
Алтал започна да си намира поводи да излиза извън крепостта. Бе си набелязал една преспа в близката планина като ориентир.
— Когато тя се стопи, тогава ще изчезнем и ние — каза на другите.
По едно съвпадение, макар и Алтал да не вярваше много-много в съвпадения, Галбак го уведоми, че родът всяка пролет отбелязва едно подобно събитие.
— Гости бе роден в началото на пролетта — каза Галбак. — Ние арумците нямаме навика да броим с особена точност дните и месеците, както правят това хората от равнинните страни. Заради това отбелязваме рождения ден на Гости в деня, когато се стопят последните преспи по близките хълмове. Нас и такава точност ни устройва.
— Важното е вас да ви устройва — отвърна любезно Алтал и нахлузи на главата си качулката с вълчите уши.
— Студено ли ти е? — попита Галбак.
— Не, нещо ми се е схванал вратът.
След четвърт час четиримата крадци се събраха в конюшнята.
— Нещо не е наред ли? — попита Генд.
— Съвсем не — отвърна Алтал. — Напротив. Галбак преди малко ми каза, че чествуват рождения ден на Гости в деня, когато се разтапя снегът на близките хълмове. Под чествуване арумците разбират преди всичко сериозно пиене, така че нас това напълно ни устройва. До вечерта няма да е останал и един трезвен арумец, а към полунощ всичките ще хъркат и ще са така пияни, че крепостта ще може да се срути отгоре им, и пак няма да усетят.
— Това сякаш са го организирали специално за нас — каза Хном и се ухили. — След като приключи тяхното празненство, ще почне нашето.
— А и на следващата сутрин няма да са достатъчно изтрезнели, за да започнат веднага да ни търсят — каза Гер.
— Ще поднесем на Гости доста интересен подарък — каза Генд със зла усмивка. — Съвсем определено никога няма да забрави точно този си рожден ден.
— Той се отнесе добре към нас, така че му дължим нещо — каза Алтал. — Подготовката на празненството ще им отнеме седмица, така че ние ще разполагаме с достатъчно време за собствената си подготовка. Задната врата на плевника вече може и да не е дотам интересна, но нека все пак я използуваме. Няма смисъл да минаваме през селото, ако не е задължително. По-добре е да оставим следи по земята, а не в паметта на някой буден селянин. Има и още нещо. След като си почиваха цяла зима в конюшнята, конете ни може би са станали лениви, така че няма да е зле да ги пораздвижим преди да настъпи великият ден. Тогава ще бързаме и едва ли ще можем да обясним това на конете си.
— Виждам, че мислиш за всичко, Алтал — каза Генд.
— Поне се опитвам. Това е най-добрият начин да не те обесят.
— Защо да не донесем украшения? — попита Гер.
— Не те разбрах, момче — каза Хном.
— Ще се престорим, че сме решили да отсечем клони от гората, за да украсим с тях голямата стая, където всички ще се занимават с ядене и пиене. Все едно че сме решили да помагаме за празненството. Така ще можем да обясним защо отиваме с конете си в гората.
— Това е хитро, Гер — каза Генд. — Така освен това ще имаме и възможност да потърсим посред бял ден най-добрите пътища за бягство.
— Ще кажа това на Галбак — каза Алтал. — А сега е добре да се приберем, преди да сме привлекли нечие внимание. Денят на кражбата наближава, така че ще трябва да следим още по-внимателно това, което става около нас. Не искаме на рождения ден на Гости да ни се поднесе някаква изненада, нали?
Алтал и Гер изчакаха Генд и Хном да се махнат, след това минаха през двора и отидоха в плевника.
— Гер, ти скачал ли си някога от купа сено? — попита Алтал.
— Че защо ми е да скачам от купа сено?
— За удоволствие. Трябва обаче да се приземиш на меко. Така че вземи сено от купата, която закрива задната врата, и го постели пред нея.
— Това не е лека работа, Алтал — възрази Гер.
— Няма защо да бързаш. Цялото това сено трябва да се премести едва в деня на празненството. Ако някой те види как го местиш, му обясни, че си подлагаш сено, за да скачаш на меко.
— Това е страшно много работа, Алтал.
— Затова пък заплащането е добро. Ще обясня на Галбак с какво си се заел. Ще му кажа, че малките момчета обичат да си играят или нещо от този род. Така Галбак няма да заподозре нищо.
— Защо трябва все аз да се занимавам с тези неща?
— Това е част от обучението ти, Гер. Освен това малко физически упражнения няма да ти навредят.
— Ти си лош човек, Алтал.
— И това е част от работата ми, Гер. Някой трябва да премести сеното, което закрива вратата. Ако започна да правя това заедно с Генд, хората няма как да не се усъмнят в действията ни. Направиш ли го ти, никой изобщо няма да ти обърне внимание. Ще решат, че просто си играеш.