— Няма да насилвам никого да я пие, Лейта — каза Алтал. — Ако им се услади, това вече си е тяхна работа. Освен това ще предложа на Генд обирът да бъде извършен от двама ни, а през това време Гер и Хном ще оседлаят конете и ще ги преведат през задната врата на плевника. Ще имам грижата обирът да продължи достатъчно дълго, за да успее Гер да „змами“ Хном, да подаде Книгата на Генд на Елиар и да я върне, когато Еми приключи с нея. После ние с Генд ще отнесем златото в конюшнята, ще го натоварим на конете и ще излезем заедно през задната врата. След това ще се разделим. Генд и Хном ще се отправят на север, към Хуле, а ние с Гер ще тръгнем уж на юг, към Треборея, но ще предадем нашия дял от златото на Елиар, за да го върне тук, ще се промъкнем обратно в крепостта и ще си легнем. Дотук пропуснал ли съм нещо?
Алтал погледна останалите, но никой от тях не реагира.
— В такъв случай ще продължа — каза той. — На сутринта ще се престоря, че не ми е добре, и „случайно“ ще забележа, че Генд и Хном ги няма. После ще си „спомня“, че ми се е сторило, че съм забелязал около полунощ Генд да минава през двора и да мъкне нещо тежко.
— Това възможно ли е? — попита Андина. — Ако си решил да изтровиш всички, другите ще се чувствуват още по-зле и от теб.
— Това не е точно отрова, Андина — възрази Алтал.
— Наистина ли? — попита тя. — Искам да кажа, че ако си прекалено деликатен, може би няма да разберат какво всъщност искаш да им кажеш.
— В такъв случай ще им говоря по-открито, Андина. Ще разберат какво искам да им кажа, повярвай ми. Когато слънцето изгрее, хората на Гости вече ще са тръгнали по следите на Генд.
— Момент, татко — весело каза Лейта. — Ти откъде ще минеш?
— Естествено ще оставя следи, за да ги открият хората на Гости. Ще наглася нещата така, че дори слепец да може да проследи Генд. С това моето участие приключва. Оттам нататък ще действува Гер.
— А какви са твоите планове, Гер? — обърна се Лейта към момчето.
— Все още не са съвсем готови — призна Гер. — Ще измисля нещо обаче, не се съмнявайте. — И като имитира доста удачно Алтал, добави: — Вярвайте ми.
— Моля те! Само не почвай и ти!
— Така ме обучават — ухили се Гер.
Денят преди рождения ден на Гости бе ясен и слънчев, но Галбак не бе в добро настроение.
— Неприятности ли имаш? — попита го Алтал.
— Бях намислил да поднеса на Гости една приятна изненада, но се боя, че нищо няма да се получи — каза високият арумец.
— Каква изненада?
— Реших, че може би ще е забавно да го разбудим рано сутринта, да го качим на купата сено и да го хвърлим оттам.
— На теб това може и да ти се струва забавно, Галбак, но не съм сигурен дали и Гости би го оценил така. Какво те накара да се откажеш?
— Подът на плевника не е достатъчно здрав. Едно нещо е да полетиш от купата сено, друго е да пробиеш пода и да се озовеш в торището. Това едва ли би развеселило Гости.
— Прав си — съгласи се Алтал. — И все пак би било забавно да се види изражението му в този момент.
Когато Алтал и Гер се върнаха в стаята, където спяха, Алтал чу безмълвния глас на Елиар.
— Току-що изсипах твоята течност в медовината — съобщи младият арумец.
— Не в цялата, надявам се.
— Не. Обработих единствено десетте делви в дъното на склада. В делвите пред тях има обикновена медовина. Те са първите, които ще бъдат изпити. До делвите с твоята „специална“ медовина ще стигнат чак утре вечер.
— Чудесно — каза Алтал и потри ръце. — Не искам да се напият преди да настъпи вечерта. Човек, който се напие до безсъзнание до обяд, се буди преди полунощ. Ти опита ли „специалната“ медовина?
— Не — тъжно отвърна Елиар. — Еми не ми позволи.
— Тогава ще взема да се отбия до кухнята и да проверя дали наистина е толкова силна, колкото трябва — каза Алтал и с известно колебание добави: — Не е необходимо да казваш това на Еми.
— Чух те, Алтал.
— Тъй ли? — попита Алтал. — Здравей, Еми. Как си?
— Аз съм добре — отвърна тя. — На теб обаче може да ти стане зле, ако се увлечеш с дегустацията.
— Това заплаха ли е, Еми?
— Не, Алтал. Това е обещание.
Алтал тръгна към кухнята. Гер го следваше по петите. Щом влязоха, Алтал загреба един рог от една от делвите от предната редица, а втори от една от делвите от втората редица. Медовината от първия рог бе приятна на вкус. Медовината от втория напълни очите му със сълзи.
— Елиар направил ли е каквото трябва? — прошепна Гер.
— Да — отвърна Алтал, като се опитваше да си поеме дъх.
— Хората на Гости няма ли да усетят разликата?
— Съмнявам се. Когато стигнат до последните десет делви, вече ще са пияни и главите им ще са твърде размътени, за да разберат какво точно пият. Когато започне да се свечерява, занеси няколко рога на стражите, които са на пост пред склада. Занеси им първо от обикновената медовина, а после от другата. Генд е склонен да ползува ножа си с твърде голяма лекота, така че не искам тези стражи да са будни, когато настъпи моментът на обира. Не ми се вярва сред гостите да има даже и един, който да е достатъчно трезвен, за да се сети да провери какво правят стражите. Ако обаче им прережат гърлата, и най-пияният арумец ще бие тревога.