— Какво стана?
— Лошо, Алтал.
— Говори по-тихо! — изсъска Генд. — Какво се е случило?
— Ей това — каза Гер и посочи една неподвижна фигура до вратата на конюшнята. — Това е Хном, ако вече не си го познал. Тъкмо когато бяхме оседлали конете и ви чакахме, дойде един пиян арумец — мърмореше, че щял да скача от купата. Хном се опита да му пробута някаква лъжа, за да обясни защо сме тук. Арумецът обаче бе твърде пиян, очевидно реши, че искаме да скачаме преди него, и удари Хном по главата с ей онова ведро. После се покатери на купата и скочи. Не падна обаче там, където трябваше, и май си счупи врата. Не ми дойде наум друго, освен да го покрия със сено. Мисля, че Хном диша, но не мога да го свестя. Какво ще правим?
— Отвори задната врата — каза му Алтал. — С Генд ще отидем да приберем останалото злато. Ще решим какво да правим с Хном, когато се върнем.
По пътя към кухнята Генд не престана да бълва ругатни.
— Тъпа работа! — обобщи накрая.
— Ще го полеем с вода — каза Алтал. — Ако и това не го свести, ще го вържем на седлото и ще водиш коня му. Не можем да си позволим да го оставим тук. Галбак ще измъкне истината от него само за минута. Хайде първо да си приберем златото, а после ще решим какво да правим с Хном.
Прибраха и останалите четири торби и се върнаха в конюшнята.
— Дава ли признаци на живот? — попита Генд.
— Никакви — отвърна Гер. — Залях го със студена вода, обаче не шава. Този арумец май здравата го е халосал.
Генд коленичи до приятеля си и започна да го щипе по носа и да го пляска по бузите.
— Какво се случи в действителност, Гер? — прошепна Алтал.
— Ами… халосах Хном с ведрото! — призна Гер. — Хном е хитър, така че очаквах да предположи, че и аз съм хитър. Един вид, да очаква, че може да се промъкна тихо зад него и да го ударя в гръб. Заради това реших да се държа другояче. Взех кофата и се запътих направо към него, без въобще да се крия. Той ме гледаше и даже ми се усмихваше. Дори и не мигнах, а направо го фраснах с все сила. Изглеждаше много изненадан. После го заудрях още, но Еми ми нареди да спра. Сигурно й бе забавно, защото се смееше. После ми каза, че ще направи така, че Хном да не си спомня кой го е ударил.
Гер изглеждаше малко засрамен.
— Това не беше хитруване по правилата, Алтал. Истинско хитруване щеше да е да се промъкна до него незабелязано, а аз не го направих. Просто го ударих по главата.
Алтал насмалко не избухна в смях, но се сдържа.
— Справил си се добре, Гер. Направо чудесно.
— Елиар занесе на Еми Книгата на Генд и след секунда я върна — каза Гер. — Сигурно пак си е играла с времето. Книгата сега си е там, където си беше преди да халосам Хном.
— Направихме всичко, което трябваше, и това е най-важното. Хай де да си прибираме златото и да тръгваме.
Глава 45
Генд беше много ядосан и ругаеше сърдито.
— Можеше да е и по-лошо, Генд — каза Алтал. — Може да е малко трудно да водиш коня на Хном, обаче ако е вързан както трябва, няма да падне. Ние с Гер ще имаме грижата никой да не ви следва, така че няма да има нужда да препускате.
— Може и да си прав — изръмжа Генд. — Всичко се развиваше така хубаво, а изведнъж това ни се стовари на главата!
— Случва се — каза Алтал. — Не може да се предвиди абсолютно всичко. Можеше да е и по-лошо. Арумецът можеше да убие Хном и да вдигне тревога.
— Прав си — отвърна Генд. После отиде до отворената врата и впери поглед в звездното небе. — Колко часа според теб остават до разсъмване?
— Горе-долу четири. Все още имаме достатъчно време.
— Сигурен ли си, че после ще дойдете в Хуле? Нали не си забравил, че ни предстои да обсъдим още един въпрос?
— Ще дойдем — обеща Алтал. — Вие с Хном тръгвайте. Ще се срещнем в странноприемницата на Набжор. С теб се сработихме, Генд, така че партньорството ни изглежда обещаващо.
— Кога ще дойдете в странноприемницата?
— Зависи от времето, което ще бъде необходимо на хората на Гости да се съвземат от празненството. Ако минат два дни, докато се сетят да ни преследват, ще пристигнем при Набжор само ден или два след вас. Ако започнат да ни търсят веднага, може и да се забавим една-две седмици. При Набжор има много развлечения, така че времето там тече бързо.
Вдигнаха неподвижното тяло на Хном, качиха го на коня и го вързаха за седлото.
— Тръгвайте — каза Алтал на Генд. — С Гер ще поразтребим малко и после ще се срещнем в края на гората.
— Какво ще разтребвате?
— Ще подредим всичко така, както си беше преди празненството. Ако има някакви промени, някой може да се усъмни.
— Какво ще направите с мъртвия арумец?
— Просто ще го посипем с повечко сено. Все още е студено, така че в близките дни няма да започне да мирише. Всъщност това няма да е от особено значение, след като Галбак разбере, че сме виждали съкровищницата. Да ти се намира въже, Генд?