— Въже ли?
— Трябва да намеря начин да върна този прът на мястото му. Не върви да си тръгнем и да оставим вратата да зее.
— Прав си — каза Генд и започна да рови в дисагите си. По едно време измъкна Книгата.
Алтал затаи дъх.
— Това ще свърши ли работа? — попита Генд и му показа едно намотано на кълбо въже.
— Да, благодаря.
— Няма защо — отвърна Генд, прибра Книгата в дисагите си и ги завърза. — Не се бави много.
После излезе, като водеше коня на Хном.
— Ти защо се развълнува? — попита Гер.
— Допусках, че може да установи някаква промяна в Книгата си — призна Алтал. — Някаква следа от присъствието на Двейя.
— Нали не смяташ да затваряш тази врата?
— Разбира се, че не — каза Алтал. — Просто исках да спомена, че трябва да го направя преди Генд да ме подсети.
После Алтал започна да се преструва, че се опитва да затвори вратата. Звездната светлина не бе ярка, обаче Генд имаше особени очи и Алтал не бе сигурен дали не може да вижда в мрака. Накрая с Гер се качиха на конете, препуснаха към близката гора и се присъединиха към Генд и все още не дошлия в съзнание Хном.
— Това е всичко, Генд — каза Алтал. — Мисля, че ще е по-добре да не яздиш много бързо. Ако конят на Хном започне да препуска, нашият приятел може да се изхлузи от него и да ти отвори още работа. Ще наваксаш скоростта след като Хном се свести. Дръж се встрани от пътя и не вдигай шум, когато минаваш покрай села. С Гер ще оставим достатъчно следи и ще вдигнем достатъчно шум, за да убедим Галбак, че всички сме тръгнали на юг. Не би трябвало да имаш проблеми, но все пак бъди внимателен.
— Добре. Значи ще се видим при Набжор.
— Приятно пътуване — каза Алтал. — Хайде, Гер.
След като Генд и неговият приятел се отдалечиха, Алтал спря и попита:
— Тук ли си, Елиар?
— Че къде другаде да съм? — чу се гласът на Елиар точно зад гърба им.
— Помислих си, че Андина или Бейд може да са те ангажирали с нещо. Сега ще ти подам златото. Прибери го на сигурно място.
— Ще имам грижата за това — обеща Елиар.
— Алтал — чу се шепотът на Двейя.
— Да, Еми?
— Би могъл да върнеш това злато на мястото му.
— Не говори глупости — изсумтя той.
— Това злато не ти трябва, любов моя. Забрави ли, че имаш собствена златна мина?
— Хвърлих доста труд за това злато и не смятам да го връщам.
— Знаех си, че ще ми отговориш така.
Алтал вдигна торбите над главата си, от нищото се подадоха ръцете на Елиар и ги взеха.
— А сега, бързо да разседлаем конете и да ги върнем в конюшнята — каза Алтал. — После ще отидем да събудим Галбак. Не ми се иска Генд да се отдалечи много.
— Остави ли достатъчно следи по пътеката, за да могат Галбак и хората му лесно да ги открият? — попита Гер.
— Оставих — отвърна Алтал. — От задната врата на плевнята до края на земите на Гости има следи от два коня. Толкова ясно се виждат, че ще ги забележи и дете. Хората на Галбак няма да са във форма, обаче и те няма как да не ги видят.
— Сигурен ли си, че ще успееш да събудиш Галбак? Когато го оставихме, бе страшно пиян.
— Елиар вече се е погрижил за това — увери го Алтал. — Обработил го е така, както навремето обработи княз Твенгор. Галбак е направил кратко пътешествие до вдругиден, а после се е върнал в нашето време и ефектът от препиването е съвсем отслабнал. Все още няма да се чувствува съвсем добре, но поне ще разбере това, което ще му кажа.
Алтал потупа коня си по врата и животното послушно се върна в конюшнята.
— Предполагам, че вече сме готови да съобщим какво е направил Генд. Почваме ли?
— Отдавна очаквам този момент — отвърна нетърпеливо Гер.
— Когато отидем в трапезарията, искам да седнеш някъде близо до Галбак.
— Да се правя, че спя, така ли?
— Точно така. Аз ще разкажа на Галбак една малка история, към която ти нямаш отношение. Просто се преструвай на заспал и не си отваряй очите преди Галбак да се развика. А той непременно ще се развика, след като чуе това, което ще му кажа.
Гости хъркаше в огромния си стол, повечето от останалите се търкаляха по пода. Алтал забеляза, че хъркането им от време на време се прекъсва от стонове и каза:
— Скоро ще започнат да се будят. Хайде, Гер, заемай позиция и се преструвай на заспал.
— Готово — каза Гер и седна близо до стенещия Галбак.
Алтал се затътри към масата, като стискаше главата си с ръце. Коленичи до братовчеда на Гости и леко го разтърси.
— Галбак — рече с измъчен глас. — Събуди се!