— Галбак! Иди в съкровищницата и провери дали всичко е наред! — извика Гости.
— Вече ти казах, че бях там, Гости! — извика и Галбак. — Ограбиха те, братовчеде!
— Хванете бързо разбойниците! — изрева Гости. — Искам си златото!
— Нали точно това ти обяснявах досега, дебелако!
— Чиста работа — прошепна Гер на Алтал.
— Радвам се, че ти хареса.
— А сега какво ще правим?
— Ти стой тук. Ако някой те пита къде съм, кажи, че пак съм излязъл да повръщам. Не искам да участвуваме в потерята. Не искам Генд да ни види сред преследвачите си.
След четвърт час арумците вече бяха строени на двора с конете си. Следотърсачите на Галбак бяха открили следите — Алтал се бе погрижил те да започнат още от вратата на плевника и да продължат към пътя, минаващ покрай реката. Отвориха главната порта и Галбак и хората му излязоха.
Макар всичко да се развиваше точно според плана, Алтал се чувствуваше неловко. Галбак му бе симпатичен и Алтал не се гордееше от начина, по който бе измамил братовчеда на Гости. Вярно, че това бе задължителна част от плана и че крайната цел на този план бе благородна, но все пак…
— Гости, шансът Галбак да хване крадците е доста голям — каза той, когато се върна в трапезарията. — Генд и Хном имат най-много един час преднина и освен това не познават околностите така добре като Галбак: — После се усмихна на дебелака. — И още нещо: може и да ти се стори странно, но алчността на Генд работи в наша полза.
— Не те разбрах, Алтал — каза Гости.
— Златото е тежко нещо, Гости — каза Алтал. — Ако съм разбрал добре от думите на Галбак, липсват около осем чувалчета.
— Осем чувалчета! — изстена Гости.
— Щеше да е добре алчният Генд да бе награбил още повече злато, но и осем чувалчета не са малко. Генд и Хном имат само два коня, а така натоварени коне не могат да се движат бързо. Галбак и хората му не са натоварени, така че могат да се движат бързо. Предполагам, че ще настигнат крадците още следобед.
— Разсъжденията ти звучат убедително, Алтал — каза Гости и се усмихна облекчено.
— Очевидно твоето злато много те обича, Гости. Забележи как помага на двама ви с Галбак да заловите крадците.
— Обича ме, така ли? Досега не се бях замислял за това.
— Това злато е било предназначено за теб, Гости, и сега прави всичко възможно, за да се върне отново тук.
— Допада ми твоят начин на мислене, Алтал.
— Никога не е зле да се гледа оптимистично на живота.
Алтал и Гер останаха при Гости още два дни. Настроението на техния дебел домакин започна да се влошава, защото пратениците на Галбак не носеха добри новини.
— Време е да си тръгваме — каза Алтал на Гер на третия ден. — Ще минем по моста на Гости и ще се видим с Елиар на отсрещния бряг. Оттам ще се върнем в Дома.
— Аз пък си мислех, че ще отидем в Хуле, за да се срещнем с Генд.
— Искам преди това да поговоря с Еми. В последно време доста променихме действителността. Според мен би било редно нещата да се върнат повече или по-малко в първоначалния си вид, преди да продължим. Доколкото мога да преценя, ние променихме само една случка. Ако се забавим повече, може да се променят още неща. С две променени събития мога да се справя, но ако станат десет или дванадесет, не съм сигурен дали ще успея.
— Така би станало още по-зъбавно — каза Гер и очите му светнаха.
— Не ни трябват такива забавления — твърдо отсече Алтал.
Двамата си прибраха нещата и отидоха да се сбогуват с Гости.
— Бихме се радвали да останем повече време при теб, Гости — каза Алтал. — Трябва обаче тази пролет да се срещна с един човек в Магу, а той много ще ми се разсърди, ако го накарам да чака до лятото. Предстои ни да решим няколко делови въпроса, а той е мърморко, който не обича закъсненията.
— Разбирам те, Алтал — отвърна Гости.
— Бихме се радвали, ако можем да минем по моста, но точно сега съм малко зле с парите. Смяташ ли, че…
— Ще предам на хората си да те пуснат — прекъсна го Гости. — Смятам, че ти дължа това. Твоите приказки внесоха светлина в една мрачна и дълга зима, а отгоре на всичко именно ти откри обира. Ако не бе видял как Генд се измъква от крепостта, може би щеше да мине седмица преди да разберем, че ни е ограбил.
— Радвам се, че приемаш нещата така. Ще се отбием отново при теб при следващото си идване в Арум. Тогава пък ти ще ми разкажеш как Галбак е заловил Генд и го е заковал с гвоздеи за някое дърво, та да го изядат вълците.
— Галбак не би направил такова нещо, Алтал.
— В такъв случай можеш да му го подскажеш.