— От това би се получила една наистина хубава история, нали? — усмихна се малко зловещо Гости.
— Прав си. А ако се разчуе, ще мине много, много време преди някой да си помисли, че може да те ограби.
Алтал и Гер отидоха в конюшнята, оседлаха конете си и тръгнаха. Стражът на моста ги пусна безпрепятствено.
— Всичко мина чудесно, нали, Алтал? — гордо каза Гер.
— Мина почти съвършено, Гер — съгласи се Алтал. — Съжалявам единствено, че се наложи да измамим Галбак.
— Защо те смущава това?
— Защото ми е симпатичен.
— Елиар ни чака — каза Гер. — Ако побързаме, Еми може би ще успее да ни приготви нещо за обяд. През тази зима много ми липсваха нейните манджи.
— И на мен, Гер.
Елиар ги пресрещна и те го последваха в гората.
— Еми е силно впечатлена от теб, Алтал — каза младежът. — Не съм сигурен дали всичко, което направихте, й хареса, обаче не престана да се смее, докато водехте Генд за носа.
— Тя има артистична нагласа, Елиар — обясни Алтал. — Номерът, който с Гер пробутахме на Генд, бе наистина произведение на изкуството. Ако разполагам с малко повече време, ще я превърна в един от най-добрите крадци на света.
След малко вече бяха на стълбите, водещи към кулата на Двейя.
— Приветствуваме победоносния рицар — каза Лейта, щом влязоха.
— Защо говориш така?
— За да изразя обичта си към теб, татко — отвърна тя с лъчезарна усмивка.
— Еми, мога ли да погледна твоя фалшификат на Книгата? — попита Алтал.
— Разбира се, приятелю. Ето там е, на мраморната пейка.
Алтал отиде до пейката и взе черната книга.
— Корицата й е досущ като тази на истинската.
— Естествено.
Той отвори капака на кутията и извади най-горния лист.
— Не знам защо, но сега ми се вижда различен — призна, след като се втренчи в него.
— Вероятно защото вече си в състояние да го прочетеш — каза Двейя.
— Може и да си права. Когато навремето Генд ми показа истинската Книга, не можах да разбера нищо. Прави ми впечатление обаче, че някои от думите все още са написани с червени букви. Мислех си, че мога да прочета всякакъв текст, но просто не мога да схвана смисъла на думите, написани с червено мастило.
— Не е и необходимо. Върни листа на мястото му.
— Може ли да видим какво прави в момента Генд, Еми? — попита Гер. — Едва ли е в добро настроение.
— По-точно ще е да се каже, че се чувствува умерено зле — каза Андина и се изкиска.
— Гер, не мислиш ли, че действува прекалено рязко спрямо Хном? — попита Бейд. — Ножът ти каза „излъжи го“, а не „удари го по главата“.
— Повече няма да допускам такова нещо — отвърна Гер, докато отиваше към южния прозорец. — Нямах намерение да разочаровам Ножа, но ми се наложи да извадя Хном от строя за достатъчно дълго време, за да успея да взема Книгата на Генд. Освен това реших, че „излъжи“ може да се изтълкува и като „направи нещо, което Хном няма да очаква, че ще направиш“. Последното, което той очакваше, бе удар по главата.
— Логиката ти е безупречна, макар и малко особена — призна Бейд.
— Клетият Генд в момента си има неприятности — съобщи Лейта, която бе заела позиция до прозореца. — Галбак го е притиснал натясно.
— Колко тъжно — каза разсеяно Алтал.
— Какво те смущава, Алтал? — попита го Двейя. — Мислех си, че такъв поврат на събитията ще те зарадва.
— Донякъде — да. И все пак ми се искаше нещата да се развият малко по-различно.
— На Алтал не му е приятно, че докато лъжехме Генд, му се наложи да излъже и Галбак — обясни Гер. — Алтал и Галбак се сприятелиха, а Алтал не обича да мами приятелите си.
— Нима си станал моралист, Алтал? — попита Двейя с престорена изненада.
— Става дума за етика, Еми — поправи я той. — Вероятно знаеш, че между морализаторството и етиката има разлика.
— Аз разглеждам нещата от малко по-различна перспектива, любов моя. След като всичко приключи, може би ще обсъдим тази тема в течение на няколко века.
— Нали Хном умее същото, което умее и Елиар? — попита внезапно Гер. — Нали той е човекът, който отваря вратите му?
— Да — отвърна Двейя.
— Защо тогава се плашат? Ако ние се опитвахме да избягаме, щяхме веднага да помолим Елиар да ни отвори една врата и да се отдалечим на сто или на хиляда километра.
— Това не става по тяхна вина, Гер. Дейва държи своите агенти много изкъсо. Не понася творческата дейност, а освен това е много чувствителен, когато става дума за вратите на Нагараш. Не позволява хората му да ги използуват без негово разрешение и наказва много сурово онези, които нарушават забраната му.
— Това е просто глупаво, Еми — възрази Гер.
— Тази дума доста точно характеризира поведението на брат ми — каза Двейя. — По-точно, и на двамата ми братя.